Зло наследство
- Автор: Энгер Томас
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-161-231-4
- Переводчик: Ясна Мускова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зло наследство». Краткое содержание книги:
Майсторът на скандинавския трилър Томас Енгер се завръща с роман, адресиран към младата публика. Фентъзи трилър за неразрушимите семейни връзки, за дълбоко пазените тайни, които рано или късно излизат наяве, и крайностите, до които сме способни да стигнем, за да спасим най-близките си хора.
На пръв поглед Джули Мур е обикновено петнайсетгодишно момиче, което живее с дядо си в стопанството Удсвю, в покрайнините на малкия английски град Холоуей. Но всъщност животът на Джули е низ от трагични събития: когато е на една година, баща й изчезва мистериозно, а по-късно е обявен за мъртъв. Това нанася на майка й тежка психическа травма и тя е приета в психиатрично заведение. Впоследствие младото момиче е принудено да се справя само с многото отговорности вкъщи, а в училище трябва да търпи подигравките на своите съученици. Единствената й опора са най-добрите й приятели Маргарет и Глен, които винаги се опитват да й помогнат и да я защитят.
Но един ден по време на разходка в гората Ухурия Джули намира тайнствен вълшебен предмет, приличащ на химикалка, който преобръща живота й. Тя се сдобива с неподозирани сили — и физически, и ментални, които отварят вратите към отдавна заровени семейни тайни. Разбулването на истината за мрачното минало на семейство Мур обаче крие много опасности както за самата Джули, така и за най-близките й хора. Не след дълго около тийнейджърката започват да се случват странни и заплашителни неща — жестоки престъпници влизат с взлом в дома й, единственият учител, на когото се доверява, и дядо й биват убити, а тя самата е подложена на непрестанни преследвания. Оказва се, че злото не може да бъде скрито, особено когато се предава по наследство, и Джули трябва да е готова на най-голямата жертва, за да се изправи срещу зловещата му сила.
Книгата е наградена с Uprisen за роман на годината.
Сара ме погледна ужасено.
— 3-за к-какво говориш?
— Да им разкажа ли?
Кимнах към другите и направих нова крачка към нея.
— Какво мислиш, че ще кажат приятелките ти за това?
Сега Сара започна да отстъпва все по-бързо. Никой от другите не казваше нищо, само й направиха място да излезе от кръга.
Изобщо не премигвах. Не помръдвах нито мускул. Единствено усещах в себе си едно приятно чувство, което се разпростираше из тялото ми при вида на сълзите на Сара.
Ролите бяха разменени.
Тогава тя се обърна и избяга.
— Какво, по дяволите, правиш? — попита Офелия. — Не видя ли, че плаче?
Спокойно се завъртях към Офелия, която изведнъж застина на място. Приближих се към нея и тя започна да премигва.
— Айде, момичета — каза тя накрая. — Да изчезваме.
Гледах ги как си тръгват, а междувременно стоях и усещах, че не ми достига въздух. Толкова странно! Как изведнъж можех да знам, че Сара се крие от баща си нощем, когато той се прибира късно от бара, пиян и похотлив.
Няма как да знаеш такива неща, без да си ги видял. Тогава какво всъщност се случваше?
Ясновидка ли бях станала?
12
Следващият ни час беше при Чарлз Фрогъл и аз се радвах, че ще го видя отново. Може би вече беше успял да открие нещо по въпроса?
Но когато вратата се отвори, в стаята влезе не високият добър мъж, а госпожица Тили, която се запъти със ситни, енергични крачки към катедрата и запляска с ръце, както правеше винаги когато искаше да седнем по местата си.
— Отворете на страница 46 — каза тя. — След това се съберете на групи по четирима.
Никой от нас обаче не изпълни това, което ни заръча. Тя седна зад катедрата и отвори книга.
— Къде е господин Фрогъл? — попитах я.
Госпожица Тили остави книгата и погледна към класната стая над очилата, които балансираха върху върха на носа й.
— Болен е — отвърна тя бързо.
— Болен ли?
Не можех да си спомня кога последно господин Фрогъл е бил болен.
— Но нали той беше тук по-рано днес? — продължих да питам.
— Не знам нищо повече — рязко отговори госпожица Тили. — Обади ми се преди малко и ме помоли да взема часа му.
Не ми се вярваше. В следващото междучасие опитах да науча нещо повече, но никой от другите учители не беше говорил с Фрогъл. Чудех се дали да не попитам Маргарет да ми заеме мобилния си телефон, но шансът момичетата да забележат това беше голям. А аз и без това си бях любимката на Фрогъл.
Тъй като имаше още няколко минути до звънеца, реших да се разходя в училищния двор и да подишам малко свеж въздух. Първото нещо, което забелязах, беше групичката момичета до навеса за колелата. Всички бяха там, с изключение на Сара. Още отдалече можех да видя, че Офелия е клекнала и развива вентила на задната ми гума.
Тя не забеляза, че идвам. Никой от тях не ме видя.
Офелия се изправи, усмихвайки се, но усмивката й изчезна в момента, в който ме съзря. Опита се да изправи стойката си, но имаше някаква несигурност в погледа й. Като че ли се страхуваше от мен.
Офелия се облегна на стойката за колелата зад нея и един велосипед падна. Не казвах нищо, само я наблюдавах. Направих една крачка към нея.
И тогава се случи отново.
Онова странно нещо.
— Знам къде е баща ти — заявих спокойно.
Очите ми бяха приковани в очите на Офелия. Тя притисна гръб към бетонната стена.
— Той никога не е имал каквато и да било работа в Сингапур — продължих аз. — Да разкажа ли на всички с какво всъщност се занимава той? Къде е всъщност?
Офелия поклати глава — първо предпазливо, а после все по-енергично.
— В затвора е, нали така? Защото не е платил данъци.
— Н-не — изпротестира тя.
— О, напротив — отвърнах аз. — Точно така е. А знам няколко неща и за теб, Офелия. Ти лъжеш. През цялото време ходиш напред-назад и се хвалиш, че си се натискала с този или онзи, но всъщност не си го правила. И си страшно ужасена, че никой няма да те хареса, ако си просто себе си; затова боядисваш косата си в различен цвят през седмица и се правиш на най-якото момиче, на което не му пука за нищо.
Офелия не продума и дума. Не мислех какво казвам. Като че ли думите се появяваха на върха на езика ми и аз просто ги изплювах.
— Има и още. Ако не искаш да разкажа на така наречените ти приятели какво знам за теб, тогава ти предлагам до края на учебния ден да се сдобиеш с помпа и да напомпаш гумата ми.
Офелия кимна бързо.
Приближих се с още една крачка.
— И също така — казах аз. — Ако още веднъж кажеш нещо лошо за майка ми или баща ми… Имай предвид, че знам къде криеш дневника си.