Зловеща паяжина [bg]

Килкъни кимна.

— Проблемите ни започнаха, след като лудостта отмина и нещата си потекоха постарому. Знам, че Келси ме обича… И двамата приемахме идеята за брака много сериозно.

— Е, кой се уплаши? — попита Иймс.

— Тя, но не беше от страх, просто получи по-добро предложение.

— Друг мъж?

— Не, сбъдването на голямата ѝ мечта. Келси искаше да стане астронавт още откакто бяхме деца. Беше в съответния корпус няколко години и през август получи обаждане. Много се въодушевих, докато не получихме лошата новина.

— Която беше?

— НАСА настояваше тя да отиде в Хюстън колкото се може по-скоро и да започне да тренира с останалата част от екипа. Щяха да се подготвят до самия старт, а следващите пет месеца тя щеше да прекара на космическа станция. Такава програма не оставя много време да организираш сватба, поне не такава, каквато тя си беше наумила.

— Защо просто не избягахте, за да се ожените набързо?

Килкъни се усмихна мрачно.

— Такова беше и моето предложение. Не бърза сватба във Вегас, а малка частна церемония. Но не стана.

— Повечето жени много държат на сватбения си ден.

— Да, и аз го разбрах. Освен това научих, че според етикецията сватбата е празненство на булката, а младоженецът е само един от гостите. Накратко, изтълкувах погрешно дадените ми знаци и започнах скандал, в който ѝ казах някои наистина ужасни неща. Не ми говори няколко дни. После каза, че сериозно е обмислила ситуацията и е решила, че ще е най-добре и за двамата, ако отложим обвързването си до завръщането ѝ от космоса. В крайна сметка, седемнайсет месеца са дълга раздяла.