Зловеща паяжина [bg]

— Килкъни? — викна Колинс нетърпеливо.

Но това не беше Килкъни.

Дюрок се пресегна, сграбчи протегнатата ръка на посрещача си и го дръпна рязко. Колинс се препъна и залитна, като се опитваше да възстанови равновесието си. Нападателят се завъртя и стовари юмрук в слепоочието му, от удара очилата на Колинс изхвърчаха, той падна на колене, а Дюрок изви ръката му назад.

— Ако ми съдействате, ще оставя вас и жена ви живи — каза Дюрок и опря дулото на деветмилиметровия глок в бузата на Колинс. — Разбирате ли, господин Колинс?

Инженерът кимна безсилно, все още твърде замаян от удара. Повдигна леко глава и видя още петима мъже да излизат от самолета, всичките в бели маскировъчни костюми и въоръжени с автомати.

— Подсигурете станцията — нареди Дюрок.

Войниците се приближиха предпазливо, въпреки че не очакваха да срещнат съпротива. Докладите от разузнаването им твърдяха, че само Колинс и жена му обитават станцията.

— Недра — извика Колинс, когато войниците нахлуха през въздушния шлюз.

Дюрок го удари с пистолета по главата и инженерът се строполи в безсъзнание върху леда.

Четирима войници изкачиха витото стълбище към главното ниво, после се разделиха по двойки и тръгнаха да проверят коридорите. Петият държеше на прицел стълбището от въздушния шлюз.

— Филип? — извика Недра откъм кухнята.

Тя тъкмо беше напълнила отново чашата си с шампанско, когато иззад ъгъла през вратата влетя войник с насочен към нея автомат.

— Ръцете на главата! Веднага! — извика той.

Недра бавно остави бутилката на плота и постави ръце зад главата си.

— Хванах жената — съобщи войникът в микрофона, закачен на ухото му.

Дюрок се загледа в проснатото тяло на Колинс, докато изслушваше докладите на хората си в станцията. Погледна часовника си; по-малко от трийсет секунди бяха минали от излизането му от самолета, а станцията вече беше негова.

— Фуке, Кошен — каза Дюрок в малкия микрофон.

— Oui, командире — отговориха двамата мъже.

— Излезте заедно с жената. Затворете ги в спалните помещения за разпит.

Над главите им вторият LC-130 направи кръг над станцията и се сниши за приземяване. Дюрок се усмихна, беше доволен от развитието на мисията. Ако всичко продължаваше да върви според плановете му, никой нямаше и да разбере, че е бил тук.