Зловеща паяжина [bg]

Автор: Грейс Том
Серия: Нолън Килкъни #3
Год: 2007
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 978-954-585-781-2
Переводчик: Петър Василев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Зловеща паяжина [bg]». Краткое содержание книги:

Ключът към живота внезапно става причина да се сее смърт… Нейде сред ледената пустош на Антарктида, върху дебел три километра глетчер, който покрива огромно езеро, е изградена научноизследователска лаборатория на НАСА. Но истинското откритие не е езерото, погребано под леда — а онова, което се крие в него. А то е нещо удивително. Нещо живо. Нещо, което може би съдържа ключа към загадката на самото съществуване. Когато лабораторията е нападната, а учените в нея — избити, бившият морски тюлен Нолън Килкъни осъзнава, че на карта е заложено не просто научно познание — в зловеща интрига са намесени власт, пари и може би следващата стъпка напред в еволюцията. Той трябва да обиколи света в луда надпревара с времето, за да спре машинациите на блестящ учен, обсебен от идеята да постигне безсмъртие; да разкрие безскрупулен и изобретателен убиец и да си върне нещо, което може би ще се окаже безценно за човечеството. Том Грейс е автор на няколко завладяващи трилъра с главен герой Нолън Килкъни, бивш тюлен от морската пехота на САЩ. Той е архитект на частна практика и е проектирал първата лаборатория за генна терапия върху хора. За да се подготви за написването на тази книга, той се е катерил по глетчерите в Гренландия и е летял с LC-130 — транспортния самолет, за който се говори в романа.

Перейти на страницу:

Отделението на херкулеса беше празно, като се изключат Килкъни и двамата от екипажа, които стояха от двете страни на сервизната врата. И тримата дишаха с кислородни апарати, въздухът в разхерметизираното товарно помещение беше твърде разреден и студен на тази височина.

Присъствието на Килкъни на борда беше резултат от задействането на определени лостове. А с това се беше заел мъжът, оглавяващ специалните бойни звена на флота — бившият командващ офицер на Килкъни, контраадмирал Джак Доусън. Когато разбра за връзката на Килкъни с проекта на НАСА за езерото Восток, адмиралът използва значителното си влияние, за да добави тихомълком към списъка със задачи допълнително изпитание на оборудването с оглед нуждите на флота.

Килкъни съблече арктическото си яке и застана в центъра на празното отделение, за да се поразгрее. Матираният сив костюм, който покриваше тялото му като втора кожа, беше лек и тънък, подсилен на места с кевларени плочки.

Костюмът, наречен „тюленска кожа“ от компанията, която разработваше специални облекла за флота, използваше най-модерните защитни устройства за неутрализиране на електронни, химични и биологични заплахи, а освен това притежаваше и удивителна терморегулация. При лабораторните изпитания костюмът беше дал добри резултати, но бившият командващ офицер на Килкъни искаше да знае доколко ефективно ще действа в малко по-реални условия. Според Доусън Антарктида беше идеалното място да се провери дали „тюленската кожа“ може да поддържа стабилна телесната температура.

Двамата членове на екипажа в товарното се взираха изумено в Килкъни. И съвсем нормално, защото той се канеше да скочи от 35 000 фута височина и да се приземи с парашут на леда.

— Засичам самолет, който идва насам — обяви радарният оператор.

Съмнър Дюрок хвърли поглед към екрана на радара.

— Разстояние?

— Осемдесет километра.

— Продължавай да го следиш.

Това, което изкушаваше Килкъни да изпълни този скок, както и причината, поради която се съгласи да го направи, беше мястото. Антарктида беше единственият континент, над който не беше скачал с парашут. Само няколко души бяха опитвали подобно нещо и трима от тях бяха загубили ориентация поради височинна болест, не бяха успели да отворят парашутите си и се бяха устремили право към смъртта.

— Шейсет и пет километра и се приближава — провикна се радарният оператор.

— Всички системи готови ли са? — попита Дюрок.

— Всички системи са в пълна готовност.

— Добре. Нека се приближат още малко.

— Пет минути — обади се пилотът.

— Разбрано — отвърна Килкъни. — Включи насочващия маяк.

Гласово активиращият се компютър, привързан към гърдите му, започна да предава сигнал, по който самолетът щеше да го открие в случай на нужда.

— Получаваме силен сигнал — каза помощник-пилотът. — Всичко изглежда наред.

Килкъни направи последна проверка на шнуровете и раницата на парашутите. Потупа бедрото си и напипа закачения боен нож — застраховка, в случай че главният парашут не се отвореше и се наложеше бързо да се освободи от него, преди да отвори резервния.

— Включи измервателите — нареди Килкъни.

Пред него изплуваха графики с данни; лицевото стъкло на шлема служеше и като информационен дисплей.

Килкъни разгледа компактния образ, който изобразяваше посоката, височината, въздушната скорост, географската ширина и дължина — всички тези данни бяха събрани от съзвездието сателити за глобално позициониране, които обикаляха около планетата.

— Петдесет и пет километра и се приближава — докладва радарният оператор на Дюрок.

— Две минути — обади се пилотът. — Сержант Бомър, отворете вратата.

— Вратата се отваря — отговори Бомър.

Струя студен въздух нахлу с рев в товарното отделение и ниското ръмжене на херкулеса стана пронизително, докато пилотът намаляваше скоростта на 135 километра. Килкъни сграбчи стоманените осигурителни въжета и пристъпи към вратата.

— Извинете, сър — опита се да надвика рева на вятъра Бомър, — но защо го правите?

Килкъни се усмихна зад тъмното стъкло на визьора.

— Знаете ли какво означава ВМС, сержант?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?