Зловеща паяжина [bg]

— Нарича се сняг — изкънтя дълбок басов глас от вратата и прекъсна мислите му.

— Знам, Оз — отвърна Килкъни, без да вдига глава. — Израснал съм тук.

— Моите съболезнования тогава.

Със своите метър и деветдесет и почти сто килограма, Осуалд Иймс определено притежаваше физическите данни, съответстващи на глас от спектъра на Вари Уайт и Джеймс Ърл Джоунс.

Килкъни се завъртя със стола си. След Иймс в заседателната зала влезе партньорът му, Лойд Сътън.

— Благодаря ви, че дойдохте, господа — каза Килкъни. — Моля, седнете.

Сътън погледна нервно Иймс, който тъкмо сваляше палтото си.

— За какво става въпрос, Нолън? Отчетите от последното тримесечие?

— Отчасти, макар че отчетите са добри — каза Килкъни уверено. — Разполагам и с предварителните разчети на счетоводителите и засега няма изненади.

Килкъни им даде копия от финансовите доклади и накратко изложи по-важното от тях: „ЮДжийн“ имаше печалба, макар и скромна — което си беше постижение за нов играч в наситения с капитали свят на биотехнологиите. Това, което пречеше на „ЮДжийн“ да изгори първоначалния си капитал като някоя от никнещите като гъби интернет компании, беше пълното съсредоточаване на Иймс и Сътън върху „биоинформатиката“ — главната продукция на фирмата, биологическата информация. „ЮДжийн“ се бе специализирала в отделянето на геноми от дългите вериги ДНК, идентифицирането на гени и протеини и определянето на начина им на функциониране в живите организми.

— Някакви новини за последната партида патентовани приложения? — попита Килкъни.

— Все едно отново сме в Дивия запад. — Иймс не успяваше да скрие тревогата си. Учените от Проекта за човешкия геном и „Селера“ се сблъскваха с трудностите на първите картографи на американския Запад. Те също се опитваха да направят първата прилична карта на неизследвана досега територия. Истинската работа се състоеше в изследването на тази обширна непроучена област, а биотехнологичните компании предявяваха претенции — под формата на патенти — над потенциално ценните от търговска гледна точка генни материали.

Треската за генетично злато беше обхванала всички. Така че на това поприще се подвизаваха търсачи в лабораторни престилки и разбойници в тъмни костюми, въоръжени с легални искове и патентовани приложения вместо пистолети.

— По-голямата част от работата ни е чиста и не подлежи на претенции — каза Иймс, — но има няколко линии, за които ще трябва да се борим.

— Затова предпочитам моята част от бизнеса — заяви Сътън. — Патентите върху моята работа се основават на изобретения и процеси, а те са напълно еднозначни. Генетичните патенти са претенция за собственост над появили се по естествен път молекули.

— Да не би да искаш да кажеш, че не трябва да патентоваме това, което Оз и неговият лабораторен екип откриват? — попита Килкъни.

— О, не. Налага се, ако не заради друго, поне за да попречим на някоя компания да ни изключи от потенциално печеливша линия на изследване.