Зовът на барабана [bg]

— Сигурно е записано някъде в архивите? — попитах аз. — Те не са ли… не водят ли списъци?

— Водеха — каза Джейми, като още гледаше войниците. Лека, горчива усмивка докосна ъгълчетата на устата му. — Точно такъв списък ме спаси след Калоден, когато ме попитаха за името ми, преди да ме разстрелят. За да го запишат. Но човек като Гавин няма как да види английските регистри. А дори да можеше, едва ли щеше да го направи. — Погледна ме. — Ти би ли искала да знаеш със сигурност, ако беше твое дете?

Поклатих глава, а той ми се усмихна леко и стисна ръката ми. Нашето дете все пак беше на сигурно място. Той взе халбата си и я пресуши, после кимна на прислужницата.

Момичето донесе храната, като заобиколи отдалече масата, за да не припарва до Роло. Звярът лежеше неподвижно отдолу, издал муцуна към стаята, а огромната му космата опашка лежеше тежка върху краката ми. Жълтите очи обаче бяха широко отворени и наблюдаваха всичко. Следяха внимателно прислужницата и тя притеснено се отдръпна, без да го изпуска от поглед, докато не се отдалечи на безопасно разстояние.

Джейми видя това и погледна към така нареченото куче.

— Той гладен ли е? Да му поръчам ли риба?

— О, не, чичо — увери го Иън. — Роло сам си лови риба.

Веждите на Джейми се извиха, но той само кимна и погледна предпазливо към Роло, докато поемаше чиния с печени стриди от подноса.

— Ех, колко жалко. — Дънкан Инес вече беше доста пиян. Седеше отпуснат до стената, рамото на ампутираната ръка бе по-високо от другото и му придаваше странен, сгърбен вид. — Свестен човек като Гавин да стигне до такъв край! — Поклати печално глава над халбата си, като език на погребална камбана. — Няма вече близки, които да скърбят за него, прокуден сам на това диво място — обесен като престъпник и сигурно ще бъде погребан в неосветена земя. Дори няма да го оплачат като хората! — Той вдигна чашата си и с известна трудност откри устата си с нея. Отпи дълбоко и я остави с приглушен звън.

— Е, той ще има caithris! — погледна войнствено от Джейми към Фъргъс и Иън. — Защо не?

Джейми не беше пиян, но не беше и напълно трезвен. Усмихна се на Дънкан и вдигна за наздравица халбата си.

— Защо не наистина? — каза той. — Само че ще трябва ти да я изпееш, Дънкан. Останалите не познават Гавин, а аз не мога да пея. Ще крещя с теб обаче.

Дънкан кимна величествено, кървясалите му очи ни оглеждаха. Без никакво предупреждение той отметна глава назад и нададе ужасен вой. Аз подскочих на мястото си и разлях половин халба ейл в скута си. На Иън и Фъргъс, които явно вече бяха чували келтски оплаквачески песни, не им мигна окото.

В цялата кръчма се избутваха пейки, мъже скачаха от местата си и посягаха към пищовите си. Кръчмарката се подаде ококорена от отвора към кухнята. Роло се събуди с гръмовно: „Уаф!“ и се огледа диво с оголени зъби.