Зовът на барабана [bg]

— Но точно когато излизал от горичката — каза той тихо, — чул стъпки зад себе си.

Видях как адамовата ябълка на Иън подскочи, когато преглътна. Посегна механично към чашата си, без да откъсва поглед от чичо си.

— Не се обърнал да погледне — рече Джейми, — продължил да върви. И стъпките след него продължили да го следват. Тръгнал през торфа, който бил подгизнал и покрит с лед, толкова било студено. Чувал как торфът хрущи под краката му и зад него — Хрус! Хрус! Хрус! Вървял ли вървял през студа в тъмната нощ, гледал напред за светлината на прозореца на къщата му, където жена му била оставила свещта. Но светлината така и не се появила и той започнал да се плаши, че се е изгубил из пущинака и мрачните хълмове. И през цялото време чувал стъпките зад себе си, кънтели в ушите му.

— Накрая вече не издържал, стиснал разпятието на шията си и се обърнал с вик да се изправи пред преследвача си.

— И какво е видял? — Зениците на Иън се бяха разширили от бирата и от удивление. Джейми го погледна, после погледна Дънкан и му кимна да продължи историята.

— Каза, че било фигура като човек, но без тяло — каза тихо Дънкан. — Цялата бяла, сякаш била направена от мъглата, но с големи дупки, където трябвало да са очите, празни и черни. И душата му едва не излетяла от страх.

— Гавин вдигнал кръста пред лицето си и започнал силно да се моли на Светата Дева — поде Джейми, като се наведе напрегнато напред, смътната светлина на огъня очертаваше профила му в златно. — И онова нещо не се приближило, останало там и само го гледало.

Гавин започнал да върви заднешком, не смеел да се обърне отново. Вървял назад, препъвал се, подхлъзвал се, страхувал се, че всеки миг може да падне в пропаст или от скала и да си строши врата, но повече го било страх да обърне гръб на студеното създание.

Не знаел колко дълго е вървял така, краката му вече треперели от умора, когато най-сетне зърнал светлина в мъглата — това била къщата му, със свещта на прозореца. Изкрещял от радост и се обърнал към вратата, но студеното създание било бързо, плъзнало се покрай него и му препречило пътя.

— Съпругата му го чакала и когато чула вика му, веднага излязла на прага. Гавин ѝ изкрещял да не излиза, а да вземе амулет, за да прогони tannasq. Тя бързо грабнала гърнето изпод леглото си и една клонка мирта, овързана с червен и черен конец, с която благославяла кравите. Хвърлила водата през вратата и студеното нещо скочило напред и яхнало трегера. Гавин хукнал под него и залостил вратата. Останал в прегръдките на жена си до зазоряване. Не изгасили свещта цялата нощ и Гавин Хейс никога вече не напуснал къщата си слез залез — докато не тръгнал да се бие за принц Теарлах.

Дори Дънкан, който знаеше историята, въздъхна, когато Джейми замълча. Иън се прекръсти и се огледа смутено, но като че ли никой не забеляза.

— Е, сега Гавин отиде в мрака — каза тихо Джейми. — Но няма да го оставим да лежи в неосветена земя.

— Намерили ли са кравата? — попита Фъргъс, практичен както винаги. Джейми изви вежда към Дънкан, който отговори:

— О, да, намерили я. На сутринта открили горкото животно, копитата му били напластени с кал и камъни, взирало се като обезумяло с пяна на муцуната. А хълбоците ѝ се надигали така тежко, сякаш щели да избухнат. — Погледна от мен към Иън и пак към Фъргъс. — Гавин каза — рече той прецизно, — че изглеждала, сякаш се е върнала от ада.