Оскар за смъртоносна роля [bg]

— Защо не са я назначили?

— Ами тя е странна.

— В смисъл?

— Облича се като хипи. Има халка на носа. Понякога мълчи по цели дни. Ако се обърнеш към нея, тя ти отговаря с една дума и отново млъква.

— Истинска творческа личност — каза Валерий Петрович.

Таня кимна.

— Да. Само че е прекалено творческа, за да бъде началник.

— А в работата имате ли претенции към нея?

Таня замислено завъртя глава.

— Тя е много умна. Понякога такива текстове измисля — да се шашнеш. Дори аз понякога й завиждам. Някак много странно, парадоксално й работи мозъкът.

— Омъжена ли е?

— Не, но живее с някакъв мъж. Вече две години.

— Харесват ли я мъжете?

— Не особено. Тя е върлина, над един и осемдесет, фигурата й е някак нескопосана. И носът й е дълъг, един такъв — увиснал. Винаги е рошава, никога не е с прическа. Гризе си ноктите. Освен това, според мен, не обича да се къпе. Дори понякога понамирисва на пот. Представям си в какъв хаос живее вкъщи.

— Че как търпите такова нещо? — изуми се Валерий Петрович. — Ами къде остана, как беше — дрескодът? Вътрешнофирмената етика?

— Полинка не контактува с клиенти, а ние… Ние можем и да я изтърпим. Макар че… На мен някак не ми е удобно, но Наташка, секретарката, й беше направила един-два пъти забележка.

— Как е тя с наркотиците?

— Защо така изведнъж попита?

— Ами много подходящ тип е.

— Не знам със сигурност — поклати глава Таня. — Макар че, едва ли. Може би понякога трева… Но твърди наркотици не употребява. Иначе просто не би могла да работи в творческия отдел. Хероинът направо ти прогаря мозъка.

— Точно така — кимна полковникът. — Но да продължим за Павленко. Може би има някакви проблеми? С които биха могли да я хванат?

— Не знам. На мен тя никога за нищо не ми се е оплаквала.