Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Иронические детективы » Оскар за смъртоносна роля [bg]
Оскар за смъртоносна роля [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Оскар за смъртоносна роля [bg]

Электронная книга - «Оскар за смъртоносна роля [bg]». Краткое содержание книги:

Съвсем доскоро животът беше прекрасен и изведнъж — такъв обрат! Отначало от сейфа на Татяна Садовникова изчезва извънредно секретен документ — психологически портрет на клиент на тяхната агенция, депутат в Държавната дума. След това под колата й се хвърля наркоман. На следващата сутрин взривяват новия й автомобил. Малко по-късно се обажда рекетьор и иска откуп за откраднатия документ. Нейният любим втори баща, полковник Ходасевич, към когото тя се обръща за помощ, смята, че срещу Таня се е изправил умен и жесток враг. Документът междувременно се появява в печата и Таня е уволнена. Прощавай, кариера в рекламния бранш. Ходасевич разбира, че трябва да се бърза. Разузнаваческият нюх му подсказва — врагът е опитен и коварен. Но кого е настъпила по опашката неговата доведена дъщеря? Да открие и обезвреди противника е нелека задача. Дори самият Ходасевич се оказва потърпевш — в неговия дом и в жилището на Таня са намерени скрити камери за наблюдение…
1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 120
Перейти на страницу:

— Защо?

— Защото всеки копирайтър си има, както ние го наричаме, творческа половинка. Един вид втора, неотделима част. А като партньор на Полина работи мъж. Родик. Или Родион Щапов. Въобще дизайнерите винаги работят като двойка с копирайтър. Копирайтърът дава идеите, измисля образите и стила, а дизайнерът осъществява идеите му — ескизи, макети, разкадровка на филми. Наистина, понякога и дизайнерът измисля нещо и тогава двамата с копирайтъра се радват на визуалното решение. Но това не е в случая с Родик. Той вместо мозък има памук.

— Тогава защо сте го взели?

— Чудесен художник е. Просто, дето се казва, Господ го е целунал по челото. Стилът му е лек, весел. Точно това, което трябва за една реклама. На всички ни направи шаржове. Толкова си приличаме! Между другото, не искаш ли и ти шарж? Той ще ти направи.

— А не, благодаря — смръщи се Валерий Петрович. — Аз с моето шкембе и така съм си шарж. На самия себе си.

— Напротив, изглеждаш много мило и колоритно — подмаза му се Таня.

— Огледалото обикновено ми съобщава обратното… Добре, какво друго знаеш за Щапов?

— С Полина Павленко са идеалната двойка. Имам предвид не секса, а работата. Разбират се от половин дума. Всичките й гениално безумни идеи той ги възприема и реализира. И много добре стават. Полининият мозък стига и за двамата.

— А сътрудничеството им не е ли прераснало в нещо повече?

— Не — уверено поклати глава Таня. — Първо, Щапов е с половин глава по-нисък от Полина. Второ, той е хубавец и си знае цената. Едва ли би го съблазнила такава повлекана като Полина.

— А с някой друг в агенцията имал ли е връзка?

Таня се изчерви малко.

— Опитваше се мен да ме сваля… — призна си тя. — Но без успех. Нали знаеш, Валерочка, че не обичам глупавите мъже.

— След като му отказа, той обиди ли ти се? Ядоса ли ти се? Може би е затаил злоба?

— Май не. Той като че ли се опитваше, без да се надява на успех. Ей така, по принцип. И отказа ми възприе като нещо нормално.

— Женен ли е?

— Не. Живее сам. Казват, че има апартамент на „Чистие пруди“. Шестстаен.

— Откъде е толкова богат?

— Родителите му май са починали, не зная точно как, и апартаментът му е по наследство.

— На колко години е?

— Няма трийсет.

— Пороци, слабости?

— Не пие. Не пуши. Само дето понякога ходи в казиното.

— На големи пари ли играе?

— Обикновено не. Ходи да играе веднъж в месеца. При пълнолуние.

— Как така? — изуми се пастрокът й.

— Нали ти казвах, че в рекламния бизнес само особняци работят. Родик казва, че при пълнолуние му се изостря интуицията. И му идват карти.

— Той да не е болен на тема хазарт?

— Като че ли не е. Може да се спре. И рядко губи големи суми. Наистина, веднъж, преди около три месеца, цялата си заплата бил оставил във „Византия“. Наташка, моята секретарка, ми разправяше. Тогава от всички искаше назаем до заплата.

— Това е любопитен факт — промърмори полковникът, като си отбелязваше нещо в тефтера. След това поиска от Татяна телефоните на дизайнера Щапов и също внимателно си ги записа в тефтера.

* * *

Родион Щапов излезе от творческия отдел и тръгна към тоалетната. Походката му беше безгрижна и си тананикаше с приятен баритон:

— Ти прости ми, миличка на мен, глу-глу-пака. Ако ме обичаш, ти ще ми простиш — на мен, глу-глу-пака…

Обаче щом влезе в „офиса“, от фалшивата му веселост не остана и следа. Той се затвори в една от кабинките и извади от вътрешния си джоб нещо хартиено. Беше писмо — измачкано, цялото в петна. Върху плика, вместо марка, се бе размазал мастилен печат.

Родион скъса плика и измъкна лист от тетрадка, изписан с миниатюрни буквички. Щапов въздъхна и зачете.

Той не знаеше, че го наблюдава скрита видеокамера.

* * *

Валерий Петрович Ходасевич стана и се разходи напред-назад из кухнята. Напипа в джоба си пакет от любимите си жестоко смърдящи цигари „Ява“ и запали.

— Валерочка, разпитваш ме за моите колеги — рече Таня, като се възползва от паузата, — ама не ми казваш какво имаш намерение да правиш?

Пастрокът й отвърна доста неопределено:

— Ще видим — измърмори той. После седна на мястото си до масата, приближи си пепелника и попита, обвивайки се в кълба отровен дим: — Кой е там следващият?

— Каква е тази смрад, която пушиш винаги! — намръщи се Таня, като махаше с ръце, за да прогони дима. — Ако ще говорим за жените, следващата поред е секретарката ми Наташка.

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)