Оскар за смъртоносна роля [bg]

А би могъл. Би могъл, защото бе майстор на играта изобщо. И именно в това се заключаваше талантът му. Обаче самият Андрей разбра каква е дарбата му едва след като завърши института, в края на осемдесетте.

Когато започнаха да се създават първите кооперативни фирми и Теплицин с колегите си от института създадоха ЦНТТМ (Център за научно-техническото творчество на младежта), той забеляза, че по-бързо и по-цялостно от всеки друг оценява ситуацията, отчита всички фактори, дори малко забележимите, построява най-хитрите и умни схеми за бизнес, по-проницателно и по-точно взема решения. Ако не беше изведнъж настъпилия в Русия капитализъм, тези способности на Андрей, по-вероятно, така и биха си останали неизползвани — на съветския човек не му трябва да притежава умението да мисли по-далновидно и да взема мигновени решения в условията на стремително променящата се ситуация. Новите времена имаха нужда от стаилите се в Теплицин таланти на предприемчивост. Изискаха ги, разкриха ги, закалиха ги и издигнаха Андрей Фьодорович едва ли не на самия връх в избраната от него сфера на бизнеса.

Той постигна много, особено много — и пари, и слава! После наистина се хлъзна от върха, падна… Не защото беше сгрешил в нещо или не бе взел под внимание някой от факторите във всекидневната си игра. Той просто бе проявил прекалено добродушие. Виждаше съратниците и противниците си в малко по-добра светлина, отколкото те заслужаваха… Това бе още едно от наследствата на съветското семейство и училище — поначало да смяташ, че всички наоколо по принцип са добри хора. А срещу него бяха играли мръсно, подло, без всякакви правила. Не му простиха, че беше късметлия, че беше красив, богат и винаги на върха. И той едва не хлътна в пропастта.