Децата на Метусела [bg]

— Кой сте вие? — повтори Ванинг. Какво означава това нахлуване?

— Тъкмо щях да ви питам същото, приятелю — меко каза Лазар — но повече няма да се занимаваме с това. И аз съм един от онези стари Джонита, които търсите… като Мери.

Ванинг го погледна с интерес.

— Чудя се — каза той и отново погледна Мери. — Това не може да бъде, това е абсурдно. И все пак…, няма да навреди да се проучи вашата история. Във всеки случай имам доста неща срещу вас. Никога не съм виждал по-красноречив случай на антисоциален атавизъм. — Той се насочи към видеофона.

— По-добре стой настрана от този телефон, приятел — каза бързо Лазар, след което добави към Мери:

— Няма да докосвам пистолета си, сестро. Ще използвам ножа.

Ванинг спря.

— Много добре — рече той с раздразнение — прибери този вибронож. Няма да се обаждам оттук.

— Погледни го отново. Това не е вибронож, това е мръсна стомана.

Ванинг се обърна към Мери Спърлинг:

— Тръгвам си. Ако си разумна, ще дойдеш с мен.

Тя поклати глава. Той се ядоса, сви рамене и се обърна с лице към Лазар Лонг:

— Що се отнася до теб, сър, първобитните ти обноски ти докараха сериозни неприятности. В най-скоро време ще бъдеш арестуван.

Лазар погледна към капаците на тавана.

— Напомняш ми за един човек, собственик на заведение във Venusburg, който искаше да ме арестува.

— Е, и?

— Надживях го с доста години.

Ванинг отвори уста, за да отговори, след това се обърна рязко и излезе тъй бързо, че външната врата едва не докосна върха на носа му. Когато тя се затвори, Лазар рече замислено:

— Това е най-твърдият мъж, с когото съм спорил през последните години. Готов съм да се обзаложа, че никога не е използвал нестерилизирана лъжица в живота си.

Мери се сепна, след това започна да се смее Той се обърна към нея:

— Радвам се да те видя развеселена, Мери. Помислих си, че си разстроена.

— Бях. Не знаех, че подслушваш. Бях принудена да импровизирам.

— Провалих ли нещо?

— Не. Радвам се, че влезе. Благодаря. Но сега ще трябва да побързаме.

— Предполагам. Мисля, че той беше сериозен. Скоро ще започне да ме търси някой представител на правосъдието. Теб също, вероятно.

— Точно това имах предвид. Хайде да се махаме оттук.

Мери бе готова да тръгне на минутата, но когато излязоха в коридора, те се натъкнаха на мъж, чиято значка и комплект спринцовки го определяха като представител на правосъдието.

— Здравейте — каза той. — Търся един гражданин, придружаващ гражданката Мери Спърлинг. Бихте ли ме упътили?

— Разбира се — съгласи се Лазар. Тя живее ей там долу.

Той посочи отдалечения край на коридора. Когато служителят на реда погледна в тази посока, Лазар го удари внимателно по тила, малко вляво с дръжката на бластера си и го хвана, докато се свличаше на пода.

Мери помогна на Лазар да пренесат тромавото тяло в нейния апартамент. Лазар коленичи над полицая, претърси комплекта му със спринцовки, взе една, която бе пълна, и му я удари.

— Ето — каза той — това ще го приспи за няколко часа.

След това погледна замислено към комплекта и го откачи от колана на полицая.

— Това може отново да ни потрябва. Във всеки случай няма да ни навреди, ако го вземем.

После му хрумна да снеме значката и я постави в торбата си.

За втори път те излязоха от апартамента и се спуснаха до нивото на паркинга. Докато се движеха към рампата, Лазар забеляза, че Мери бе нагласила комбинацията за северния бряг.

— Къде отиваме? — попита той.

— В седалището на Фамилиите. Няма друго място, където да не ни проверяват. Но докато се стъмни, ще трябва да се скрием някъде в покрайнините.

След като колата бе насочена на север, Мери се извини и подремна известно време. Лазар наблюдаваше пейзажа в продължение на няколко минути, след това и той заспа.

Бяха събудени от звъна на алармата за спешни случаи и от забавящия се ход на колата. Мери се протегна и изключи сирената. „Всички коли минават на вътрешен контрол — монотонно произнесе глас. — Продължете на скорост 20 до най-близката кула за контрол на движението за проверка. Всички коли минават на вътрешен контрол. Продължете…“

Тя изключи и него.

— Е, това е — бодро каза Лазар. — Някакви идеи?