Децата на Метусела [bg]

— Това е глупаво. Какво очакваш? Юношески романс? О, признавам, че не съм млад като теб…, но на жената й е нужен по-възрастен мъж, когото да уважава и който да я поддържа. Аз не съм прекалено стар за теб, аз съм тъкмо в разцвета на силите си.

Лазар реши, че тя вече познава достатъчно добре този мъж, за да не го харесва. Този ядосан тон…

Мери не отвърна. Мъжът продължи:

— Както и да е, имам една изненада за теб по този въпрос. Бих искал да ти го кажа сега, но… е, това е „държавна тайна“.

— Тогава не ми казвай. Това в никакъв случай не може да промени решението ми, Борк.

— О, Може. Ммм… ще ти кажа — знам, че човек може да ти има доверие.

— Слушай Борк, не бива да си мислиш, че…

— Няма значение, така или иначе след няколко дена това ще бъде публично достояние, Мери… аз никога няма да остарея!

— Какво имаш предвид?

Лазар изведнъж стана подозрителен.

— Това, което казах, Мери. Открита е тайната на вечната младост!

— Какво? Кой? Как? Кога?

— О, сега се интересуваш, а? Е, няма да те карам да чакаш. Познаваш тези стари Джонита, които се наричат семейства Хауърд, нали?

— Да…, чувала съм за тях, разбира се. Но какво от това? Те са измамници.

— Ни най-малко. Аз знам. Администрацията без много шум проучваше техните претенции. Някои от тях, без съмнение са по-възрастни от 100 години — и все още младеят!

— Това е трудно за вярване.

— Въпреки това е вярно.

— Добре… как го постигат?

— А, това е проблемът. Според тях това е просто въпрос на наследственост и те живеят дълго, защото произлизат от дълголетни родове. Но това е нелепо, несъвместимо с установените факти от научна гледна точка. Администрацията провери най-внимателно и отговорът е ясен: те притежават тайната на младостта.

— Не можеш да бъдеш сигурен в това.

— О, хайде, Мери, ти си мило момиче, но поставяш под въпрос експертното мнение на най-добрите умове в света. Няма значение. А ето и това, което е поверително. Ние все още нямаме тяхната тайна, но в скоро време и това ще стане. Без ни най-малко вълнение или публичност те ще бъдат извикани и разпитани. Тогава ще разберем тайната и ти и аз никога не ще остареем. Какво мислиш за това? А?

Мери отговори много бавно, едва доловимо.

— Би било хубаво, ако всеки можеше да живее дълго.

— Хм? Да, така мисля, но във всеки случай ти и аз ще получим лечението, каквото и да е то. Помисли за нас, скъпа. Година след година щастлив, вечно млад брак. Не по-малко от век. Може би дори…

— Чакай малко, Борк! Тази „тайна“ няма да е за всеки?

— Е, това е въпрос на висша политика. Натискът от страна на населението е доста труден проблем дори и в този момент. На практика може би ще е необходимо да се ограничи само до висшия персонал и техните съпруги. Но не вълнувай красивата си главичка с това — ти и аз ще го получим.