Децата на Метусела [bg]

Лазар наостри слух през проточилата се тишина. Най-после Мери проговори:

— Борк…

— Да, скъпа моя.

— Трябва да направиш нещо. Трябва да предотвратиш това.

— Да го предотвратя? Не знаеш какво говориш. Не бих могъл, а и да можех, нямаше да го направя.

— Но трябва! Трябва да убедиш Съвета! Те правят грешка, съдбовна грешка. Нищо не може да се получи чрез насилие над тези бедни хора. Няма тайна!

— Какво? Започваш да се вълнуваш, мила. Съставяш си мнение срещу едни от най-добрите и най-умни мъже на планетата. Повярвай ми, ние знаем какво вършим. Грубите методи не ни харесват повече, отколкото на теб, но това е за общото благоденствие. Виж, съжалявам, че изобщо ти казах. Съвсем естествено е да реагираш така. Ти си чувствителна, нежна, с добро сърце и аз те обичам заради това. Защо не се омъжиш за мен и не престанеш да се тревожиш от въпроси на обществената политика?

— Да се омъжа за теб? Никога!

— О, Мери, ти си разстроена. Посочи ми поне един основателен довод против!

— Ще ти кажа защо. Защото аз съм една от тези, които искате да преследвате!

Последва още една пауза.

— Мери…, ти не си добре.

— Не съм добре, така ли? Аз съм напълно добре за човек на моята възраст. Чуй ме, глупако. Имам внуци два пъти по-големи от теб. Бях тук, когато първият Пророк прегази страната. Бях тук, когато Хариман изстреля първата ракета до Луната. Ти дори не си бил още ревльо. Твоите баби и дядовци дори не са се познавали, когато аз бях зряла омъжена жена. И ти стоиш тук и нагло предлагаш да командваш, дори да измъчваш мен и тези като мен. Да се омъжа за теб? По-скоро бих се омъжила за някой от моите собствени внуци!

Лазар премести своя товар и плъзна дясната си ръка под цепката на шотландската поличка, защото очакваше внезапна неприятност. „Можеш ли да разчиташ на жена“, помисли си той в неподходящия момент и зачака.

Борк отговори хладно. Тонът на опитния авторитет замени този на угасналата страст.

— Спокойно, Мери. Седни. Аз ще се грижа за теб. Първо, искам да вземеш успокоително. След това ще доведа най-добрия психотерапевт в града, в цялата страна. Ще се оправиш.

— Пази си ръцете от мен!

— Сега, Мери…

Лазар влезе в стаята и насочи бластера си към Ванинг.

— Тази маймуна май ти създава проблеми, сестро?

Ванинг извърна глава.

— Кой сте вие? — попита той раздразнено. — Какво правите тук?

Лазар все още говореше на Мери.

— Само кажи една дума и ще го нарежа на парченца достатъчно малки, за да бъдат открити.

— Не, Лазар — отговори тя с глас, който вече контролираше. Все пак ти благодаря. Моля те, прибери пистолета си. Не бих искала да се случи нещо такова.

— Добре.

Лазар постави пистолета в кобура, но остави ръката си върху дръжката.