Децата на Метусела [bg]

— Като че ли остаряваш.

— Някои биха казали, че е крайно време. Сериозно, Анди, мисля, че точно това правя. Последните два века и половина бяха моето юношество, така да се каже. Толкова дълго живея, а не съм научил повече за последните отговори, важните отговори, отколкото Пеги Уидъръл. Хората като нас — Земляните — никога не са имали достатъчно време, за да се заемат с важните неща. Капацитетът е голям, а времето е недостатъчно, за да се използва пълноценно. Когато се стигне до значимите въпроси, може отново да сме станали маймуни.

— Как предлагаш да се заемем с важните неща?

— Откъде да знам? Попитай ме отново след около петстотин години.

— Мислиш ли, че ще е по-различно?

— Мисля. Поне ще имам време да се поровя и открия някои интересни факти. Вземи например боговете на Джокейрите…

— Това не бяха богове, Лазар. Не бива да ги наричаш така.

— Разбира се, че не бяха. Предполагам, че те са същества, които са имали достатъчно време, за да помислят здравата. Някой ден, след около хиляда години, възнамерявам да вляза в храма на Креел, да го погледна в очите и да му кажа: „Хауди, какво знаеш ти, което аз не зная?“

— Това би могло да е нездравословно.

— Поне ще разкрием картите си. Така и не се задоволих с развоя на събитията там. Не бива да има нещо във Вселената, в което човек да не може да си пъхне носа — така сме създадени и предполагам, че това си има обяснение.

— Вероятно няма никакви обяснения.