Хайде да крадем коне [bg]

— Я, едно мокро момче — възкликна.

Кимнах:

— Определено — процедих през тракащите си зъби.

— Стой там — дръпна тигана до ръба на печката, отиде до спалнята и се върна с голяма хавлия. — Събуй си обувките и панталона — подкани ме и аз го послушах.

Не беше лесно. Така останах гол върху чергата. Отново се чувствах като малко момченце.

— Хайде, ела до печката.

Отидох. Той пъхна още две дървета и затвори вратичката. През регулатора видях как пламъците лумнаха и топлината се разнесе на вълни от черния чугун, чак ме заболя кожата. Загърна ме с хавлията и започна да търка — най-напред внимателно, после все по-силно. Чувствах, че скоро щях да пламна, както индианците търкат две клечки, за да запалят огън. Бях скована, суха съчка, а се превърнах в нажежена маса.

— Ето, подръж за малко — помоли ме баща ми.

Стиснах хавлията около раменете си, а той се

върна в спалнята и донесе чист панталон, дебел пуловер и чорапи. Облякох се страшно бавно.

— Гладен ли си? — попита ме.

— Да — отвърнах и дълго време не обелих дума.

Седнах на масата. Поднесе ми пържени яйца с бекон и домашен хляб, който сам бе опекъл на старата печка — наряза дебели филии и ги намаза с маргарин. Изядох всичко и той също седна да закуси. Чувахме как дъждът трополеше по покрива, валеше и над реката, над лодката на Юн, над пътя за магазина и Баркаловите ливади, валеше над гората и конете в кошарата, над всички птичи гнезда по дърветата, мокреше лосовете и зайците и се стичаше по всички покриви в цялото село, но вътре в къщурката ни беше топло и сухо. Печката прашеше, а аз ядох, докато в чинията ми не остана и залък. Татко пък хапваше и се подсмихваше, сякаш утрото бе съвсем обикновено, ала не беше. Изведнъж се уморих и се облегнах на масата, положих глава на ръцете си и така съм заспал.

Събудих се под юргана на долното легло, което всъщност бе на баща ми. Бях си с дрехите. Слънцето грееше през прозореца иззад къщурката и разбрах, че отдавна минаваше дванайсет часа. Отметнах юргана и скочих от леглото. Чувствах се в добра форма. От едната страна ме понаболяваше, но не обръщах внимание. Отидох във всекидневната. Вратата зееше широко отворена, а на двора грееше слънце. Тревата лъщеше мокра, на метър над земята се ширеше вълнен килим от пара. На прозореца жужеше муха. Баща ми стоеше пред шкафа в единия ъгъл, вадеше продукти от раницата си и ги редеше по рафтовете. Докато бях спал, той бе изминал целия дълъг път до магазина и обратно.

Веднага ме съзря и замръзна на място с някаква торбичка в ръка. Цареше пълна тишина, а той бе съвсем сериозен.