Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Тайната порта [bg]
Тайната порта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната порта [bg]

Электронная книга - «Тайната порта [bg]». Краткое содержание книги:

История за политически съюзи и интриги, опасна любов и добре пазени тайни. От Ориенталската библиотека в Оксфорд започва разплитането на загадъчна история, случила се в Константинопол преди четиристотин години. Елизабет Стейвли седи в библиотеката в Оксфорд и ръцете й треперят, докато разглежда фрагмент от старинен ръкопис, който може да бъде ключ за разкриване на история, останала тайна в продължение на векове. Силия Лампри, дъщерята на британски капитан, изчезва след нападение над кораба им и има вероятност да е попаднала в харема на султана. Елизабет заминава за Истанбул, и за да избяга от мъжа, който си играе със сърцето й, и за да потърси нови доказателства за своята теза. Защото разгадаването на съдбата на Силия е начин да промени собствената си съдба. Константинопол, 1599 г. В Топкапъ сарай главният евнух е отровен от захарен кораб, подарък от английския двор. В коридорите на двореца се надига вълнение. Кой стои зад покушението — англичаните или вътрешен човек? Новата фаворитка в харема се оказва пленена англичанка, купена от любимата жена на султан Мехмет III… С нежна кожа, горещо сърце и бърз ум тя се опитва да оцелее сред интригите и опасните игри, разиграващи се на забранената територия на султанския харем. Защото има цел — да се добере до ключа за тайната порта, зад която я чакат любовта и свободата. Английският пратеник в Константинопол Пол Пиндар, годеник на Силия, дълго време я е смятал за загинала. Но един ден след посещение в двореца получава закодирано послание от нея… Какъв ще бъде изборът на мъжа, станал заложник на дълга, и ще успее ли той да спаси Силия? В каква посока ще поеме животът на Елизабет? „Тайната порта“ разказва за политическите игри на големите империи, за тайни, които пази харемът, за ревност и приятелство — история в история, преплела съдбите на две жени от миналото и настоящето, които се стремят към истинската любов.
1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 159
Перейти на страницу:

Цялото й тяло я болеше. „Надявам се, че си струва“ — й бе казала Иви. „Е, за него може би, но за мен — надали“ — помисли си сега Елизабет. Придърпа завивката по-нагоре, търсейки аромата му, опитвайки се да извика обратно усещането на неговите ръце около нея. Изведнъж се почувства абсолютно унизена. Но защо изобщо го правеше? „Той си играе със сърцето ти.“ „Иви е права — това не е любов, това е мъчение! Не издържам повече!“ — каза си Елизабет. Празнотата се оказа толкова всепоглъщаща, че заплашваше да я удави.

* * *

После, доста по-късно, тя се стресна в съня си и установи, че някой стои до леглото и я наблюдава.

— Мариус?

— Още си тук — изненада ли бе това, което долови в гласа му? Той приседна на ръба на леглото и смъкна завивката, разкривайки голите й рамене. — Толкова си сладка, когато спиш! Приличаш на сънливец. Добре ли си?

— Да — промърмори тя и се обърна, доволна, че в мрака той няма да види подпухналите й от плач очи. — Всъщност не. Колко е часът?

— Късно е. Не мислех, че ще те заваря тук.

— Мариус… — невъзможността да го види както трябва й бе вдъхнала кураж. — Не мисля, че мога да продължавам по този начин.

— Защо? — отвърна той и прокара нежно пръст по топлата извивка на рамото й. — Мислех, че ти харесва.

— Много добре знаеш какво имам предвид! — сряза го тя и се обърна към него.

— Не, не знам — отговори той и пак започна да се съблича. — Май Роза Клеб8 пак ти е мърморила, а?

— Не говори така! Иви ми е добра приятелка! — обикновено тази шега я разсмиваше, но не и сега. — Тя казва, че ти всъщност не ме искаш, но и не искаш да ме пуснеш! — изрече Елизабет в мрака.

— Аха — отбеляза неопределено Мариус. Тя го чу как разкопчава колана си и той пада на пода и как после Мариус се вмъква под завивките при нея. — Ела тук! — промърмори и обгърна с ръка студените й рамене. Главата й се отпусна в сгъвката под врата му. Тя се протегна и намести тялото си така, че всеки сантиметър от нея докосваше неговото тяло и се затопляше.

— Съжалявам — изрече. — Иви трябва да излиза по-често — каза той. Тя забеляза, че дъхът му миришеше на уиски. — Нали знаеш, че те обичам? — добави и докосна с устни челото й.

— Знам ли? — изрече в мрака тя.

— Разбира се, че го знаеш, жено! — изрече той, но без грубост. После се обърна и добави: — А сега може ли малко да поспим, ако нямаш нищо против?

Трета глава

Константинопол

1 септември 1599 година, на зазоряване

Резиденцията на посланика беше голяма квадратна сграда, построена в османски стил, от камък и варовик, с прозорци, засенчени от изящни кепенци с еркери. Разположена малко извън стените на квартал „Галата“, тя приличаше на лятна вила, с огромна градина, скрита зад високи дувари и прилежащи лозя. Макар че през зимата бе много студена, през лятото резиденцията беше много приятно място — с шадраван с постоянно течаща вода в двора и восъчните цветове на жасмина, които се катереха по вътрешните колони към балконите на горните етажи. Най-големият и удобен апартамент на първия етаж беше зает от посланика сър Хенри Лило и неговата съпруга. Следващите в антуража на посланика, включително секретарят Пол Пиндар, заемаха по-малките стаи на втория етаж. Всички останали спяха в стаичките на приземния етаж.

Къщата вече се раздвижваше. Пол изпрати един слуга да доведе Томас Далъм, след което двамата мъже се отправиха по стълбите към покоите на секретаря, където знаеха, че никой няма да ги подслушва. Не след дълго Пиндар и Карю чуха тежките стъпки на Далъм по дървените дъски на коридора отвън.

— Добър ти ден, Томас!

— Секретарю Пиндар! — Томас Далъм — як ланкаширец на средна възраст им кимна, но не влезе в стаята. Беше облечен за улицата, което щеше да рече — в свободна турска роба над английските си дрехи — изискване, което бяха длъжни да спазват всички чужденци, живеещи в Константинопол.

— Заповядай, Том, влез! — покани го Пол. — Знам, че нямаш търпение да отидеш в двореца, затова няма да те задържам дълго. Кажи ми как се представя чудният уред? Дали великият господар ще го сметне за дар, за който си е струвало да почака?

вернуться

8

Роза Клеб — синоним на злобна, жестока жена, най-грозното от момичетата на Дж. Бонд („От Русия с любов“, 1963 г.). — Б.р.

1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)