Чернооката блондинка [bg]

След петнайсетина минути и още няколко цигари тя се върна, облечена с бял ленен костюм с подплънки на раменете и пола до средата на прасеца. Може и да беше ирландка, обаче притежаваше самоувереното и хладно изящество на английска роза. Носеше ниски обувки, поради което бях по-висок от нея с още няколко сантиметра, обаче все още имах усещането, че тя ме гледа отвисоко. Не носеше никакви бижута, дори годежен пръстен.

Тихо изникна зад мен и каза:

— Може би не ви се разхожда, но аз трябва да изляза — умът ми работи по-добре на открито.

Можех да я попитам защо мисловният ѝ апарат трябва да е в безупречно състояние, но не го сторих.

Трябва да спомена едно нещо за земите на Лангриш Лодж — нямаха нищо общо с пустош, и пак бяха обрасли в зеленина или поне на теория, ако лятото не беше покафенило почти всичко. Поехме по покрит с чакъл път, който тръгваше под прав ъгъл от къщата и се точеше прав като железопътни релси към групата дървета, които бях забелязал от пътя, а по-нататък — към индиговосините петна, които би трябвало да са океанът.

— Добре, госпожо Кавендиш, слушам ви.

Гласът ми прозвуча по-рязко, отколкото възнамерявах, и тя ме стрелна с кос поглед и страните ѝ поруменяха — вече започвах да свиквам с това. Намръщих се и се прокашлях. Чувствах се като хлапе на първа среща: каквото и да направех, все ми се струваше неправилно.

Изминахме десетина крачки, преди тя да заговори:

— Странно как разпознаваш хората мигновено, независимо къде се намираш или какви са обстоятелствата. Минаваш през тълпата на Юниън Стейшън в час пик и мяркаш нечие лице на стотина метра по-напред, а може дори да не е лице, а нечие рамо или наклон на главата, и тутакси разбираш кой е, дори да не си го виждал от години. Какво е това?

— Еволюция, струва ми се — отвърнах.

— Еволюция ли?

— Нуждата да различаваш приятел от враг дори сред горските дебри. Ние сме изградени от инстинкти, госпожо Кавендиш. Въобразяваме си, че сме развити същества, ала не сме — ние сме примати.

Тя се засмя тихо.

— Е, може пък някой ден еволюцията да ни превърне в нещо.

— Може би, обаче ние с вас няма да сме тук да го видим.

За миг слънцето помръкна и ние продължихме да крачим в мрачно мълчание.

— Красиви са тези дъбове — кимнах към редицата дървета пред нас.