Окото на света

В същия момент Мат изрита Ранд по кокалчето и забърза към вратата в дъното на помещението. Ранд го последва.

— Какво правиш? — скара му се той, щом се озоваха в коридора към кухнята. — За малко да ми счупиш…

— Бягам от Люхан — отвърна Мат. — Май подозира, че… — И отведнъж млъкна, понеже от кухнята се показа госпожа ал-Вийр, цялата обгърната от миризмата на прясно опечен хляб.

Подносът в ръцете й беше отрупан със самуни с хрупкава кора, с които се беше прочула в цяло Емондово поле, а също с чинии, пълни с туршия и сирене. Храната напомни на Ранд, че от заранта е изял само един крайщник, преди да тръгнат от фермата, и стомахът му изкъркори издайнически.

Госпожа ал-Вийр, стройна жена с дълга, сплетена на дебела плитка вече посивяла коса, се усмихна майчински на двамата младежи.

— Ако сте гладни, вървете в кухнята. Сигурно сте гладни — момчетата винаги са гладни. Опекла съм и меденки.

Беше почти единствената омъжена жена в околността, която никога не се опитваше да се прави на сватовница на Трам. Майчинските й чувства към Ранд се изразяваха в някоя и друга топла усмивка и малка закуска всеки път, когато дойдеше в хана, но по същия начин се държеше и с всеки друг младеж от околността. Ако и да го поглеждаше от време на време, сякаш очакваше от него нещо повече, то това все пак се свеждаше само до погледи и нищо друго, за което той й беше дълбоко благодарен.

Без да изчака за отговор, тя се шмугна с подноса храна в общото помещение. Тутакси последва скърцане на столове и мъжете станаха на крака, посрещайки топлия хляб с радостни възклицания. Тя си беше най-добрата готвачка в Емондово поле и нямаше мъж в селото, който да не скочи нетърпеливо на крака при всяка възможност да седне на трапезата й.

— Меденки — облиза се Мат лакомо.

— После — сряза го Ранд. — Първо да си свършим работата.

Над стълбището към мазето, точно след вратата към кухнята, беше окачен фенер, още един хвърляше светло петно върху каменната стена, смекчавайки леко сумрака в по-далечните ъгли. По широките дървени рафтове край стените и на пода бяха подредени бурета с ракия и сайдер, а по-големите бъчви, някои с набити в тях чепове, бяха пълни с ейл и вино. Повечето бъчви с вино бяха надписани с тебешир собственоръчно от ал-Вийр, като показваха годината, в която е купено виното, кой амбулант го е доставил и в кой град е направено. Но всичкият ейл и всичката ракия бяха производство на селяни от Две реки и на самия Бран. Амбуланти, та дори и търговци докарваха понякога ракия или ейл отвън, но те никога не се оказваха по-добри от тукашните и при това струваха цяло състояние, а и никой не ги опитваше повече от веднъж.

— Я ми кажи — попита Ранд, след като оставиха буретата на рафтовете, — какво си направил, че бягаш от майстор Люхан?

Мат вдигна рамене.