Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
— Не се съмнявам, Мат — прекъсна го Трам. — И не се съмнявам също така, че като оправен момък си се справил вече със задачата. Е, колкото по-скоро двамата с Ранд пренесете сайдера в мазето на ал-Вийр, толкова по-скоро ще можете да видите веселчуна.
— Веселчун! — възкликна Мат.
— Кога ще пристигне? — попита Ранд.
През целия си живот беше виждал само двама веселчуни, а за единия беше толкова малък, че го гледа седнал на раменете на Трам. Да дойде истински веселчун на самия Бел Тин, с арфата си, с флейтата и разказите си, и всичко останало… Емондово поле щеше да говори за това поне десет години след Празника, дори и да нямаше фойерверки.
— Глупости — изръмжа Кен.
Трам се облегна на ритлата на каруцата.
— Да, веселчун, и при това вече е тук. Според господин ал-Вийр в момента е в хана.
— Че дойде посред нощ, дума да няма. — Ханджията недоволно поклати глава. — Тропа на портата, докато не разбуди цялото ми семейство. Да не беше празникът, щях да му кажа сам да си разпрегне коня и да спи в конюшнята с него, какво като е веселчун. Представяте ли си, да ми дойде посред нощ!
Ранд зяпна учуден. Никой не пътуваше нощем, не и в такова време, камо ли пък сам. Покривчията отново изръмжа нещо под носа си, но толкова тихо, че Ранд едва успя да долови една-две думи. „Луд човек“ и „ненормално“.
— Нали не е облечен в черен плащ? — изведнъж се обади Мат.
Коремът на Бран се разтресе от смях.
— Черно ли! Наметалото му е като на всички веселчуни. Повече парчета, отколкото наметало, и повече цветове, отколкото можеш да си представиш.
Ранд се изненада от собствения си гръмък смях, смях на чисто облекчение. Да си представиш заплашителния, облечен в черно ездач в ролята на веселчун беше тъпо, но… Той смутено запуши устата си с ръка.
— Знаеш ли, Трам — каза Бран. — Откакто дойде зимата, в това село не сме се смели толкова. Сега даже наметалото на веселчуна ни кара да се смеем. Само това си струва харча да го накараме да дойде тук чак от Бейрлон.
— Каквото и да ми разправяте — заговори отведнъж Кен, — пак ще кажа, че това си е чиста загуба на пари. А и тези фойерверки, които толкова настоявахте да поръчаме…
— Значи ще има фойерверки? — обади се Мат, но Кен продължи:
— Трябваше да пристигнат с първия амбулант за годината, но досега не е дошъл амбулант, нали? Ако не дойде утре, какво ще ги правим? Да вдигнем още един празник, само да ги запалим ли? Ако изобщо ги докара, разбира се.
— Ох, Кен — въздъхна Трам. — Стига вече.
— Добре де, а къде е тогава?
— Ама защо не ни казахте, че ще има фойерверки? — настоя обидено Мат.
— Ако знаех със сигурност от кого са тръгнали тези слухове… — Бран се намръщи. — Ако знаех кой мрънка из селото колко скъпо щяло да ни струва и че хората слушат нещо, което трябваше да се пази в тайна…
Кен се окашля.
— Кокалите ми са доста стари за този вятър. Ако нямате нищо против, ще ида да видя дали госпожа ал-Вийр не може да ми приготви малко горещо вино да ме постопли. — И влезе в хана.
— Понякога си мисля, че Нинив е права за… — въздъхна Бран. — Е, не е толкова важно. А вие, младежи, си помислете малко. Наистина всички са се възбудили около тия фойерверки, при това само от слухове. Помислете си само — ами ако амбулантът не пристигне навреме и излъже всичките им очаквания? А при това време кой знае кога изобщо ще дойде. Десет пъти повече ще се зарадват на веселчуна.
— И десетки пъти повече щяха да се разочароват, ако не беше дошъл — промълви бавно Ранд. — Дори и Бел Тин не би могъл да съживи много духа на хората след такова нещо.
— Имаш глава на раменете си, когато решиш да я използваш — каза Бран. — Той ще те замести един ден в Селския съвет, Трам. Помни ми думата. Даже и сега не би могъл да направи повече поразии от едного, дето му знаеш името.
— Всичко това няма да разтовари каруцата — каза бодро Трам и подаде на кмета първото буре с ракия. — На мен ми трябва топло огнище, лула и халба от хубавия ти ейл. — И той метна второто буре на рамо. — Сигурен съм, че Ранд ще ти е благодарен за помощта, Матрим. Да не забравите: колкото по-скоро сайдерът се озове в мазето…
Щом Трам и Бран влязоха в хана, Ранд погледна приятеля си.
— Няма нужда да ми помагаш. Дав едва ли ще може да задържи язовеца много дълго.
— А, че защо не? — отвърна примирено Мат. — Както каза баща ти, колкото по-скоро разтоварим… Пък може и Егвийн да се появи. Да те гледам как си я зяпнал ще е не по-малко забавно, отколкото да пусна язовеца.