Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
Във втората папка имаше план за откриването и ликвидирането на агента.
И в двете папки имаше предложения за ограничаване на щетите и допълнителни операции за прочистване, които понякога налагаха елиминирането на хора, с които изменникът е имал контакт.
Това не беше игра. Озбек не обичаше да убива хора. Но понякога се налагаше.
Излезе от асансьора на четвъртия етаж на централата на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния, и почти беше стигнал до кабинета си, когато го настигна Стив Расмусен — към тридесетгодишен, висок метър и осемдесет всезнайко с рижа коса и сини очи, който работеше към същата програма.
— Виж ти кой е дошъл най-после — жизнерадостно каза той.
На Озбек не му беше до него. Петнадесетгодишният му лабрадор Шелби имаше рак. Не спа от болки почти цяла нощ. Лекарствата вече не й помагаха. Увеличи дозата, но това също не помогна и Оз събуди ветеринарния лекар, с когото се уговориха да я заведе в кабинета му рано сутринта.
Озбек обичаше Шелби повече от всичко на света. Тя беше единственото същество от женски пол в живота му, което не се оплакваше от невъзможните часове, в които се прибираше. Засега беше под наблюдението на ветеринаря, но Оз знаеше, че ще трябва да се изправи пред неизбежната необходимост да я приспят. Расмусен не си падаше по кучетата и Оз се съмняваше, че ще го разбере.
— Знаеш ли — каза Озбек, като подмина колегата си и влезе в кабинета си, — с жена ти можем да бъдем насаме единствено рано сутрин.
Расмусен го последва и се настани на канапето.
— Не си прав, Оз. Ако идваш в събота, ще имате цял ден на разположение, а аз бих могъл да играя голф. Така всички ще спечелим.
Независимо от положението им на агенти от ЦРУ, ако Патриша Расмусен ги чуеше как говорят, щеше да срита задниците и на двамата.
— Какво има? — попита Озбек, сменяйки темата.
Стив Расмусен замълча за момент, после остави една черна папка на масичката за кафе.
— Трябва да се заемем с един от програмата „Трансепт“.
Глава 6
Озбек пристъпи към масичката и взе папката. По секретната програма „Трансепт“ бяха обучени най-изкусните убийци, които работеха за Централното разузнавателно управление. И тъй като официално американското правителство и ЦРУ не одобряваха убийствата, формално програмата „Трансепт“ не съществуваше.
— Селек иска лично да се заемеш с това — каза Расмусен и взе сложния дървен пъзел, който Озбек държеше на масата си.
Селек беше директорът на НСС. Озбек, който преглеждаше досието, повдигна вежди.
— Защо аз?
— Случаят е заплетен.
— Ясно, но какво му е заплетеното?
— В неделя вечерта при Мемориала на Джеферсън е станало убийство — отвърна Расмусен.
Озбек приключи с досието и го върна на колегата си.
— Е, и?
— Някой е убил служителка на Фондацията за американско-ислямски връзки. Чувал ли си за тях?
Да, беше чувал. Финансираната от Саудитска Арабия Фондация за американско-ислямски връзки, или ФАИВ, както я наричаха, беше една от най-големите и влиятелни ислямски организации в Съединените щати. Имаше офиси из цялата страна и нейните представители се втурваха към микрофоните всеки път, когато някой мюсюлманин биваше обвинен в нещо и като грамофонна плоча започваха да се оплакват от ислямофобия, още преди да са разбрали какви са фактите.
Мюсюлмани, заловени със самоделни бомби в багажника на колата им? Били са фойерверки, а полицаят, който ги е спрял, изпитва фанатична ненавист към мюсюлманите.
Ислямски духовници, пътуващи със самолет, се молят на висок глас на летището, подиграват се с Америка на арабски език, сменят местата си, за да се подредят като терористите, които отвлякоха самолетите на 11 септември, и макар да не са с наднормено тегло, искат удължители за предпазните колани, които могат да се използват като оръжие, и ги оставят под седалките? Горките хора, единствената им вина е, че са мюсюлмани. ФАИВ ще помогне на имамите да съгласуват жалбите си срещу ислямофобите в самолета, които са се уплашили без никаква причина и са се оплакали на екипажа от напълно нормалните действия на тези хора.
Действията на ФАИВ непрестанно предизвикваха напрежение в страната. Те критикуваха открито ФБР заради публикуването на снимки на хора от Близкия изток, заподозрени, че са наблюдавали фериботите в щата Вашингтон с лоши намерения. Редакторите от вестник „Чико Ентърпрайз Рекърд“ бяха наречени малодушни страхливци, защото отказали да публикуват други подробности, освен възрастта на група лица, които следили активно работата на пожарните в цяла Северна Калифорния с фотоапарати и видеокамери. Когато пожарникарите ги попитали какво, по дяволите, правят там, арабите избягали с чакащите ги наблизо коли.