Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
— Все пак дойде, Маскул? — вместо поздрав констатира Краг.
— Така изглежда — отвърна едрият мъж. — Няма да изказвам обаче благодарности за гостоприемството ти.
Краг въобще не обърна внимание на хапливата забележка.
— Готов ли си за тръгване? — попита той.
— Разбира се, щом кажете. Хич не е забавно тук — отговори Маскул.
Краг го измери с остър поглед.
— Чух те, че закъса по стълбището в кулата. Явно не успя да я изкачиш.
— Не — съгласи се Маскул, — и дано не се окаже сериозна пречка, тъй като научих от Найтспор, че ще тръгнем от площадката на върха на кулата.
— Разнесоха ли се съмненията ти? — продължаваше Краг.
— Да, Краг, сега съм без предубеждения и съзнанието ми е отворено. Нямам търпение да видя какво можеш.
— Не искам нищо повече. Но като ще ходим пак в кулата, знаеш ли, че няма да издържиш гравитацията на Торманс, след като не успя да изкачиш стълбите?
— Отново ви казвам, че това е сериозно препятствие и аз определено не съм в състояние да се справя с него — промърмори Маскул.
Краг порови в джоба си и измъкна оттам сгъваем нож.
— Свали сакото и си вдигни ръкава — нареди той.
— Каните се да ме порежете? — учуди се Маскул.
— Да, и не създавай затруднения. Ще има сигурен ефект, какъвто въобще не би могъл да предположиш.
— Все пак, да те порежат нарочно с джобно ножче… — засмя се Маскул.
— Ще бъде от полза, Маскул — прекъсна го Найтспор.
— Хайде тогава — подкани го Краг, — протегни ръка и ти, господин вселенски аристократе, че да видим, от какво е съставена твоята кръв.
Найтспор също се подчини.
Краг разгъна най-дългото острие на джобното ножче и досущ като дивак рязна ръката на Маскул над лакътя. От дълбоката рана бликна кръв.
— Трябва ли да го превържа сега? — попита Маскул с изкривено от болка лице.
Краг се изхрачи върху раната.
— Свали си ръкава. Повече няма да кърви.
После той се зае с Найтспор, който изтърпя манипулацията с мрачно безстрастие. Краг хвърли ножа на земята.
Страхотна болка от раната нагоре обля цялото тяло на Маскул и той си помисли, че ще припадне, но внезапно отслабна и остана само бодежа в порязаната ръка, който все пак беше достатъчно остър и го дразнеше непрекъснато.
— Готово — рече Краг, — сега можете да дойдете с мен.
Той взе фенера и се насочи към вратата. Двамата мъже побързаха да последват светлината и след малко шумът от стъпките им по незастланото стълбище отекна глухо в празната къща. Краг ги изчака да излязат и затръшна вратата с такава сила, че прозорците издрънчаха.
Докато преминаваха бързо през двора, Маскул го хвана за ръката.
— Горе на стълбището чух някакъв глас.
— Какво ти каза той? — попита Краг.
— Че ще замина аз, а Найтспор ще се върне обратно.
— Ето че пътуването ни стана известно — подсмихна се Краг. — Имаме си и зложелатели… Е, ти искаш ли да се върнеш?
— Не знам какво искам — отвърна Маскул. — Просто гласът ми се стори твърде необикновен и затова го споменах.
— Не е лошо, че чуваш гласове — каза Краг. — Недей да си мислиш обаче, че всичко, което идва от света на нощта, е разумно.
Щом се озоваха пред отворената врата на кулата, Краг тръгна по спираловидното стълбище и чевръсто го изкачи с фенера в ръка. Смутен от спомена за първия си мъчителен опит, Маскул го последва. Беше преодолял вече пет-шест стъпала, когато установи, че продължава да диша спокойно страхът му се смени с облекчение, после с изненада и той забъбри като девойче.
Краг мина пред прозореца на първия етаж, без да спира, но Маскул се покатери в амбразурата, за да зърне отново великолепната гледка на Арктур. Телескопичната леща беше загубила магическите си свойства и сега беше само обикновено стъкло, през което се виждаше обикновеното небе.
Продължиха да се изкачват. Щом минаха покрай втория и третия прозорец, Маскул отново надникна през амбразурата, ала видя само познатия пейзаж и повече не се спря.
Междувременно Краг и Найтспор бяха отишли напред с фенера и му се наложи да продължи в тъмнота. Почти беше стигнал до върха на кулата, когато съзря жълтеникава светлина зад една открехната врата. Спътниците му се намираха в малка стая, отделена от стълбището със стена от грубо одялани дъски. Беше мебелирана оскъдно и нямаше нищо, което да е свързано с астрономията. Фенерът беше оставен на масата.
— Стигнахме ли последния етаж? — попита Маскул, след като влезе и любопитно се огледа.
— Да, над главите ни е само площадката — отговори му Краг.
— Защо прозорецът на първия етаж не е вече телескопичен?