Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
— О, не говорете така! Не можех да постъпя другояче — възрази младата жена. — Трябва да си помагаме един на друг. Въпреки това, извинете… извинете ме… чувствам се омърсена.
— Нищо чудно, защото за една жена е ужасно да приеме във вените си кръвта на чужденец, пристигнал от непозната планета. Ако не бях объркан и слаб, никога нямаше да позволя.
— Аз обаче щях да настоявам — рече Джойуинд. — Нали всички сме братя и сестри? Защо дойдохте тук, Маскул?
Той се посмути.
— Дали няма да ме сметнете за луд, ако ви призная, че и аз не знам? Дойдох тук с онези двамата, може би от любопитство или защото обичам приключенията.
— Навярно — съгласи се жената. — Но се питам… Приятелите ви трябва да са ужасни хора. А те защо са дошли?
— На това мога да отговоря. Следват Суртур.
Лицето на младата жена притъмня.
— Не разбирам — рече тя. — Поне единият от тях е лош и все пак, ако следва Суртур — или Майстора, както го наричаме тук — той не може да е лош.
— Какво знаете за Суртур? — попита учудено Маскул.
Джойуинд остана за миг мълчалива, загледана в лицето му. Мозъкът му беше тъй възбуден, като че ли го сондираха отвън.
— Разбирам… и все пак не мога да разбера — каза тя накрая. — Много е сложно. Вашият Бог е страховито същество без тяло, враждебно, невидимо. Тук ние не почитаме такива божества. Кажете ми, виждал ли е някой вашия Бог?
— Но защо да говорим за Бог? — недоумяваше Маскул.
— Искам да знам! — настоя жената.
— В стари времена, когато Земята е била млада и прекрасна, казват, че неколцина свети мъже са ходили с Бога и са говорили с Него. Само че тези времена са отминали отдавна.
— Светът тук е още млад. Майстора идва сред нас и ни говори. Той е истински и жив — приятел и любим. Той ни създаде и обича делото си.
— Вие лично срещали ли сте го? — попита Маскул, който не можеше да повярва на ушите си.
— Не. Още не съм направила нищо достойно, за да го заслужа. Някой ден може би ще имам възможност да се пожертвам и тогава ще бъда възнаградена — ще срещна Майстора и ще говоря с него.
— Наистина съм на друга планета! — възкликна Маскул. — Защо казвате, че Майстора и Суртур са едно?
— Защото са едно — настоя тя. — Ние, жените, и по-голямата част от мъжете му викаме Майстора. Някои обаче го наричат Суртур.
— Чували ли сте за Кристалния? — попита Маскул.
— Това е отново Майстора — отговори Джойуинд. — Знаете ли. Той има много имена, тъй като занимава твърде често мислите ни. Кристалния е галено име.
— Странно — промълви Маскул, — дойдох на планетата със съвсем различна представа за Кристалния.
Джойуинд поклати глава и тръсна плитки.
— В горичката по-надолу, насред пустинята, има посветен на Него олтар. Да идем там да се помолим. Ще се движим към Пулингдред, където е домът ми. Далеч е и трябва да се доберем дотам преди блодсомбър.
— Какво е това блодсомбър? — не я разбра Маскул.
— Близо четири часа в средата на деня лъчите на Бланчспел стават толкова силни, че никой не може да ги издържи. Наричаме това време блодсомбър.
— А Бланчспел е другото име на Арктур, така ли?
Джойуинд забрави сериозността си и се разсмя от все сърце.
— Естествено, Маскул, ние не използваме същите имена като вашите! Нашите названия може да не са много поетични, но точно отразяват същността на природата.
Младата жена го хвана нежно под ръка и те закрачиха Към покритите с дръвчета хълмове. Докато вървяха, слънцето проникна през мъглата и върху Маскул се стовари вълна от убийствена жега, която сякаш лъхаше от доменна пещ. Той неволно вдигна очи, ала веднага ги сведе. Единственото, което можеше да види в този миг, беше ослепителното кълбо от искряща електрическа белота, три пъти по-голямо от видимия диаметър на Слънцето. Известно време Маскул остана заслепен.
Господи! — възкликна той, — ако е така сутринта, имате право, че трябва да се приберем преди блодсомбър!
Щом се посъвзе, Маскул разпита Джойуинд колко дълъг е денят на Торманс.
И отново почувства сондирането в мозъка си.
— През тази част на годината при нас има два часа светлина за всеки ваш час през лятото — отговори му тя.
— Горещината е убийствена и въпреки това не се чувствам толкова зле, колкото очаквах — отбеляза Маскул.
— Аз, напротив, я усещам по-силно, отколкото обикновено, Не е трудно за обяснение. Вие имате част от моята кръв, а аз — от вашата.
— Да, и всеки път, като си го спомня, аз… кажете, Джойуинд, ще се промени ли кръвта ми, ако остана тук за дълго? Ще загуби ли червенината си, гъстотата си? Ще стане ли чиста, лека и прозрачна като вашата?