Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
Като осъзна, че не може да се качи по-високо, едрият мъж запали кибритена клечка и пропълзя към амбразурата с надеждата да успее да зърне нещо оттам. Кибритът угасна и Маскул видя през прозореца звездите. И с изненада откри, че гледа не през нормално стъкло, а през телескоп. Небето не беше просто безкрайна шир, обсипана със звезди, а мъгляво тъмно пространство, сред което се виждаха ясно само две ослепителни звезди с големината на малки луни. Както стояха близо една до друга, изглеждаха взаимно свързани, а недалеч от тях имаше малка планета, ярка като Венера, с ясно очертан диск. Първото слънце блестеше с ослепителна бяла светлина, а другото беше неестествено синьо и ужасяващо. Макар силата на светлината да беше почти като слънчевата, тя не стигаше до вътрешността на кулата.
Маскул веднага схвана, че наблюдаваната от него система е известната на астрономите звезда Арктурус. Вече беше видял картината през далекогледа на Краг, но с много по-слабо увеличение, което не даваше представа за истинските цветове на двойната звезда… Сториха му се великолепни и магически, сякаш ги възприемаше с неземни сетива. Ала най-дълго и най-жадно се взираше в Торманс. Бяха му обещали, че ще стъпи на тази тайнствена и страховита земя, отдалечена на милиони и милиарди километри, дори да трябва да остави костите си на нея. Странните същества, които щеше да види, да пипне, вече живееха някъде там…
Слухът му долови въздишки и шепот. Някой проговори на два метра от него:
— Не разбираш ли, Маскул, че си само инструмент, който ще използват и после ще счупят. Найтспор сега спи, ала щом се събуди, ти ще трябва да умреш. Натам ще заминеш ти, ала ще се върне той.
С разтреперани пръсти Маскул припряно запали нова клечка. Нямаше никого. Беше тихо като в гроб.
Гласът повече не се обади. Маскул почака, няколко минути и се спусна в подножието на кулата. Вън смазващата тежест изчезна веднага, макар още да дишаше учестено и сърцето му да биеше бързо като на човек, вдигнал прекалено тежък товар.
Тъмният силует на Найтспор се приближи към него.
— Там ли е Краг? — попита той.
— Не — отвърна Маскул. — И да е бил там, аз не го видях. Един глас обаче ми подшушна да се пазя от теб.
— О, да, ще чуеш още такива гласове — загадъчно кимна Найтспор.
5. НОЩТА НА ЗАМИНАВАНЕТО
Върнаха се обратно и завариха къщата с тъмни прозорци и полуотворена врата, както я бяха оставили. Явно Краг още не беше пристигнал. Маскул обиколи стаите, като запалваше клечка кибрит във всяка, и след като ги провери, можеше да се закълне, че очакваният гост не е стъпвал в сградата. Пипнешком двамата с Найтспор се отправиха към библиотеката и тъй като нямаше какво друго да правят, седнаха на тъмно в нея и продължиха да го чакат. Маскул запали лула и се зае с останалото уиски. През отворения прозорец долиташе равномерното, монотонно като във влак бучене от морето под скалистите брегове.
— Краг трябва да е в кулата — прекъсна тишината Маскул.
— Да — кимна Найтспор, — подготвя заминаването.
— Предполагам, че не очаква да отидем да му помогнем — отбеляза Маскул. — Кой знае защо не успях да изкача повече от десетина стъпала. Сигурно стълбището има някакво магнетично притегляне.
— Такава е силата на тежестта на Торманс — промърмори Найтспор.
— Разбирам… или по-скоро не разбирам, но няма значение.
Маскул продължи да пуши мълчаливо и да отпива от време на време глътка неразредено уиски.
— Кой е Суртур? — ненадейно попита той.
— Всички ние сме глупци, които слепешката търсят истината. Той е мъдрецът — рече Найтспор.
Маскул се замисли.
— Може и така да е. Нищо не зная за него, а името му само по себе си ми въздейства. Познаваш ли го лично?
— Сигурно… забравих… — гърлото на Найтспор сякаш пресъхна.
Маскул удивен вдигна очи, но не можеше да различи лицето му в тъмната стая.
— Нима познаваш толкова много изключителни личности, та дори забравяш някои от тях? А… ще го срещнем и там, където отиваме?
— Ти ще срещнеш там смъртта, Маскул… — отвърна спътникът му. — Не ми задавай повече въпроси, не мога да им отговоря.
— Е, тогава ще продължим да чакаме Краг — приключи студено разговора Маскул.
След десетина минути чуха почукване на входната врата и с леки стъпки някой изтича нагоре по стъпалата. С разтуптяно сърце Маскул се изправи.
Хванал фенер с треперлив пламък в ръка, на прага на библиотеката се появи Краг. Нахлупената на главата шапка му придаваше строг и дори страшен вид. Той задържа за миг оглед върху двамата приятели, после влезе в стаята и остави фенера на масата. Слабата светлина едва обагри стените.