Обикновен човек (Драма в четири действия)
- Автор: Йовков Йордан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обикновен човек (Драма в четири действия)». Краткое содержание книги:
БОРИС. Аничке, нали сме… нали сме приятели.
АНИЧКА. Не сме приятели.
БОРИС (учуден). Но ти сама каза…
АНИЧКА. Не, между нас и приятелство не трябва да има.
РАШКО (от вратата). Г-н Борисе, викат ви долу.
БОРИС. Сега.
АНИЧКА. Ний трябва да бъдем чужди. Всеки да върви по своя път.
БОРИС. Разбирам… т.е. нищо не разбирам. Ето какво ми се случи. (Прави движение с ръка около яката си.) Да имах време поне, да не заминавах. (Отчаян.) Аничке, всичко разбирам. Всичко разбирам, но те моля да не правиш тъй.
АНИЧКА. Не.
БОРИС. Аничке, аз не вярвам, че си ти. Друг да иска това, както и да е. Аничке, аз все едно, че не съм чул нищо, и ти все едно, че не си казала нищо, А като се върна, тогаз пак ще говорим.
АНИЧКА. Не, Борисе, не настоявай.
БОРИС. Виж какво ми се случи. (Прави същото движение около яката си.) Не, Аничке, ти няма да постъпиш тъй с мене. Спомни си. Аз съм бил винаги…
РАШКО (от вратата). Г-я Борисе, шофьора бърза. Казва, че няма време.
БОРИС. Сега. Аничке, обещай… за да бъда спокоен сега, когато имам такваз важна работа. Обещай ми, все едно, че нищо не е станало, нищо не си казала, а като се върна, пак ще говорим. Моля ти се, Аничке.
АНИЧКА (нерешително). Добре.
СТРУМСКИ (влиза, поглежда високомерно Борша). Г-це, бях ви дал една работа.
АНИЧКА. Да, сега. (На Бориса.) Довиждане.
БОРИС (възторжено). Довиждане, Аничке! (Поглежда Струмски, като че иска да му каже нещо, и излиза.)
СТРУМСКИ. Много мека беше с него.
АНИЧКА. Но аз му казах. Той разбра. (Замисля се.)
СТРУМСКИ. Ти съжаляваш? (Сяда до нея.)
АНИЧКА. О, не. (Гледа пред себе си и мълчи. Изведнъж се обръща, прегръща Струмска и го целува, без да каже дума. След туй бавно се обръща и остава все тъй замислена.)
СТРУМСКИ. Аз да вървя, че трябва да свърша с оная работа. Довиждане, миличка.
АНИЧКА (кимва му и се усмихва. Струмски излиза. Няколко мига Аничка остава усмихната, на мястото си).
ЛЮБЕН (влиза). Г-це Аничке, баща ви… (Струва път да мине Боров, а след туй си излиза.)
БОРОВ (влиза).
АНИЧКА. Тате!
БОРОВ. Додох да те видя, Аничке, да ти кажа сбогом. Заминавам сега.
АНИЧКА. Сега? Днес всички заминават, сега изпратих едного. Но нали довечера щеше да заминеш, тате?
БОРОВ. Довечера, да… но свърших си работата, какво да правя, не ми се седи. Де е г-н Струмски?
АНИЧКА. Излезе, тате. Излезе по много важна работа. (С гордост.) Днес ний очакваме голяма печалба.
БОРОВ. Голяма печалба? Добре, добре… Добре. Аз искам да си ида, та да си гледам работата. Нали ме знаеш? Аз докато не си ида на лозето…
АНИЧКА. Че нали обрахте лозята, тате?
БОРОВ. Обрахме ги, но все има работа. В лозето има работа, докато падне сняг. Като падне сняг, тогаз… Е, ти какво ще кажеш? За себе си какво ще кажеш?
АНИЧКА. Нали ти казах, тате, аз съм добре. За мене няма какво да мислиш. Аз съм добре, аз съм щастлива…
БОРОВ (поклаща глава, замислен).
АНИЧКА. Какво? Не вярваш ли?
БОРОВ. Исках да поговоря още веднъж с г-н Струмски. (Мисли.) Ний сме свои и аз мога да ти кажа. Няма защо да крия от тебе…
АНИЧКА. Какво има, тате?
БОРОВ. Чух нещо… За г-н Струмски говорят нещо не добро. Аз затуй се отбих.
АНИЧКА. Какво говорят?
БОРОВ. Говорят… Няма да седна да повтарям точно думите, както съм ги чул! Те, думите, са таквиз, че… Пък и хората преувеличават. Както и да е… Говорят, че г-н Струмски харчел много, пръскал пари по гуляи, отдето вземал, не връщал — с една реч, отивал към… Отивал към фалит, ха!…
АНИЧКА. Това не е вярно!
БОРОВ. И аз знам, че той сега се нарежда, сега, дето се казва, започва… А да говорят за фалит…
АНИЧКА. Не е вярно! Това е лъжа! Това е клевета! Тъй могат да говорят само хора, които не познават Саша. Нима и ти, тате? И ти ли мислиш тъй за него.
БОРОВ. Аз казвам какво съм чул. А то не е добро. Ти ме знаеш, че аз на какви да е приказки не обръщам внимание.
АНИЧКА (по-разпалено). Лъжа е, тате, уверявам те. Аз познавам Саша, аз пиша писмата му, зная плановете му. О, само да знаеш какво мисли той да прави! Те му завиждат, те чувствуват, че той не е като тях. Тате, Саша не е само търговец, не е само банкер, в него има нещо друго, има идеализъм…
БОРОВ. Идеализъм?
АНИЧКА. Да, тате. Ти си бил учител, ти разбираш. Днес Саша… Например днес Саша ми обеща, че ще даде помощ за едно благотворително дружество, за дружеството „Гладно дете“. Той мисли също, говорили сме друг път за това — мисли да уреди трапезария за бедни ученици.