Танц с дракони

С въже и кука можеше да се прехвърли през стената. Имаше силни мишци и не тежеше много. Трябваше да може да я изкатери, стига да не се нанижеше на някой шип. „Ще си потърся въже утре.“

Видя три врати, докато обикаляше: главния вход с къщичката за вратаря, задна врата при кучкарниците и градинска вратичка, скрита зад плет от светлозелен бръшлян. Последната беше с верига, другите се пазеха. Пазачите бяха дебели и с лица, гладки като бебешко дупе, и всеки носеше бронзова шапка с остър шип. Тирион можеше да познае евнуси, като ги видеше. Знаеше с какво са прочути. Казваха, че не се боят от нищо, не изпитват никаква болка и са верни до гроб на господарите си. „Няколкостотин от тях биха ми свършили добра работа. Жалко, че не помислих за това, преди да стана просяк.“

Мина покрай една колонада и островръх свод и се озова в настлан с плочи двор, където някаква жена переше дрехи до един кладенец. Изглеждаше на неговата възраст, с тъмночервена коса и широко лице, напръскано с лунички.

— Искаш ли вино? — попита я. Тя го погледна колебливо. — Нямам втора чаша обаче, ще се наложи да пием от една. — Перачката се захвана пак да изстисква ризите и да ги окачва да съхнат. Тирион се настани на една каменна пейка с бутилката. — Кажи ми, доколко мога да се доверя на магистър Илирио? — Името я накара да извърти очи към небето. — Чак толкова? — Той се изкиска, кръстоса късичките си крака и отпи глътка. — Мразя да играя ролята, която този сиренар си е наумил за мен, но как мога да му откажа? Вратите се пазят добре. Сигурно ти би могла да ме измъкнеш под полите си? Толкова ще съм ти благодарен, че мога даже да се оженя за теб. Имам вече две жени, защо да не станат три? Ех, но къде ще живеем? — Усмихна ѝ се мило, доколкото това бе постижимо за човек с половин нос. — Имам племенница в Слънчево копие, казах ли ти? Голяма пакост бих могъл да направя в Дорн с Мирцела. Бих могъл да насъскам племенницата и племенника ми във война, няма ли да е забавно? — Перачката овеси една от ризите на Илирио, толкова голяма, че от нея можеше да станат две платна. — Би трябвало да се засрамя, че си мисля такива зли неща, много си права. По-добре да потърся Вала. Всички престъпления се изчистват, щом един мъж влезе в Нощния страж, казват. Но се опасявам, че няма да ми разрешат да те задържа, миличко. Никакви жени в Стража, няма място там за сладки женички с лунички да ти топлят нощем леглото, само студени ветрове, солена треска и слаба бира. Мислите ли, че ще изглеждам по-висок в черно, милейди? — Напълни отново чашата. — Какво казваш? На север или на юг? Стари грехове ли да изкупя, или нови да натрупам?