Сянката на вятъра
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: El cementerio de los libros olvidados #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сянката на вятъра». Краткое содержание книги:
Един ден ни хрумна да влезем в магазина и да разпитаме за тази възхитителна вещ. Оказа се, че това е царицата на писалките, една „Монблан Майщерщюк“ от ограничена серия, която някога бе принадлежала — поне така заяви управителят с тържествен тон — не на друг, а на самия Виктор Юго. Изпод същото това златно перо, осведоми ни той, избликнал ръкописът на „Клетниците.“
— Точно както водите на Виши Каталан извират от източника при Калдас — потвърди управителят.
Обясни ни, че я е купил лично от един колекционер, пристигнал от Париж, и се бил уверил в нейната автентичност.
— И колко струва този извор на чудеса, ако смея да попитам? — поинтересува се баща ми.
Самото споменаване на цифрата го накара да пребледнее, ала аз вече бях безнадеждно заслепен и очарован. Управителят, който навярно реши, че имаме понятие от физика, се зае да ни отрупва с неразбираеми галиматии за сплавите от благородни метали, за емайлите от Далечния Изток, а накрая и с една революционна теория за буталата и скачените съдове — всичко това част от незнайната тевтонска наука, стояща в основата на това славно творение на графическата технология. За негова чест трябва да отбележа, че макар по всяка вероятност да сме изглеждали като голтаци, управителят ни позволи да подържим писалката на воля, дори я напълни с мастило заради нас и ми подаде парче пергамент, на което да напиша името си и така да започна своята литературна кариера по стъпките на Виктор Юго. После я избърса с парче плат, за да й върне блясъка, и пак я положи на почетния й трон.
— Може би някой друг ден — измънка баща ми.
Щом излязохме на улицата, той меко ми обясни, че не можем да си позволим такава цена. С дохода от книжарницата можел само да плаща ежедневната ни издръжка и да ме прати в добро училище. Писалката „Монблан“ на великия Виктор Юго трябвало да почака. Аз нищо не казах, ала баща ми навярно прочете разочарованието по лицето ми.
— Ето какво ще направим — предложи той. — Когато пораснеш достатъчно, за да започнеш да пишеш, ще се върнем и ще я купим.
— Ами ако някой я вземе преди нас?
— Тази писалка никой няма да я вземе, повярвай ми. А ако стане другояче, ще помолим дон Федерико да ни направи една такава, че тоя човек има златни ръце.
Дон Федерико бе кварталният часовникар, епизодичен клиент на книжарницата и по всяка вероятност най-възпитаният и вежлив човек в цялото западно полукълбо. Славата на сръчните му ръце се носеше от квартала Ривера до пазара Нинот. Преследваше го и друга слава от далеч по-непристойно естество, свързана с еротичните му предпочитания към мускулести юноши от по-мъжествените редици на пролетариата, както и със слабостта му да се облича като Естрелита Кастро9.
— Ами ако дон Федерико няма нужните инструменти, за да я направи? — попитах аз с божествена наивност, без да съзнавам двусмислицата на въпроса ми.
Баща ми повдигна вежда, навярно уплашен, че онези злоезични слухове са покварили моята невинност.
— Дон Федерико знае сума работи за всичко немско и ако трябва, може да измайстори цял „Фолксваген“. Освен това трябва да проверим дали по времето на Виктор Юго вече е имало такива писалки. Много хитреци и мошеници има на тоя свят.
На мен историческият скептицизъм на баща ми някак ми убягваше. Бях повярвал безусловно на легендата, макар че не гледах с лошо око на идеята дон Федерико да ми изработи сурогат. Щеше да ми трябва доста време, за да се издигна до висотата на Виктор Юго. За моя утеха и точно както бе предрекъл баща ми, писалката „Монблан“ се задържа години наред на онази витрина, която посещавахме с религиозно усърдие всяка събота сутрин.
9
Естрелита Кастро (1914–1983) — испанска певица и актриса. — Бел.прев.