Принцеса с часовников механизъм

— Нали не мислиш... Няма ли нещо да го възпре? Та тя му е дъщеря.

Ако у него е останало каквото и да било чувство за семейна

принадлежност...

— Той е изял зет си, Сеси — сопна се Уил. — Теса, ако искаш да спасиш

Татяна, върви с нея. И останете близо до къщата. Би било пагубно, ако

отново се втурне тук.

— Благодаря ти, Уил — промърмори Джем, докато Теса отвеждаше

препъващото се момиче възможно най-бързо.

Думите се забиха като три иглички право в сърцето на Уил. Винаги,

когато стореше нещо, за да предпази Теса, Джем мислеше, че го прави

заради него, а не заради себе си. И на Уил винаги му се искаше да беше

така. Всяко убождане си имаше свое име. Вина. Срам. Любов.

Сесили изпищя. Сянка закри слънцето, живият плет пред Уил изригна

и ето че се взираше в тъмночервената зейнала паст на огромен червей.

Между страховитите зъби се проточваха нишки слюнка. Уил посегна към

меча на кръста си, ала чудовището вече бе политнало назад, а от врата му

стърчеше кама, която Уил разпозна, без да се обръща. Камата на неговия

парабатай. Чу как Джем извика предупредително, а после червеят отново

се спусна към него и той вдигна високо меча си. Острието потъна в меката

плът под челюстта на създанието и то изсъска, а черната кръв, бликнала

между зъбите му, оплиска Уил. Нещо го блъсна в задната част на коленете

и го запрати напред по очи, паднал на земята.

Ударът изкара въздуха от дробовете му и той се задави. Тънката

прешленеста опашка на червея беше увита около коленете му и той

зарита яростно. Започнаха да му се привиждат звезди, а после над него

изникна разтревоженото лице на Джем и синьото небе...

В този миг нещо изсвистя и една стрела се заби в опашката на червея,

точно под коляното на Уил. Хватката на Бенедикт се разхлаби, а Уил се

претърколи настрани и се надигна на колене, тъкмо навреме, за да види

как Гидеон и Гейбриъл Лайтууд се носят към тях по пътеката. Гейбриъл

държеше лък и докато го гледаше да поставя нова стрела в тетивата, без

да забавя крачка, Уил с изненада си даде сметка, че той току-що беше

прострелял баща си, за да спаси неговия живот.

Червеят политна назад, а нечии ръце уловиха Уил под мишниците и го

изправиха на крака. Джем. Той го пусна и когато се обърна, Уил видя, че

вече е извадил бастуна си и се взира свирепо напред. Демонският червей

се гърчеше в агония, полюшвайки масивната си сляпа глава наляво-

надясно и изкоренявайки храстите наоколо в конвулсиите си. Въздухът се

изпълни с листа и прах, които давеха малката групичка ловци на сенки.

Уил чу как Сесили кашля и му се прииска да я отпрати към къщата, ала

знаеше, че тя няма да се подчини.

Докато щракаше с челюсти, червеят някак си бе успял да издърпа

меча от тялото си и оръжието тупна между розовите храсти, изпоцапано с

черна демонска кръв. Създанието запълзя назад, оставяйки след себе си