Кланът на вълчицата

Селене обаче реши, че го правя нарочно, за да я дразня, и ме упрекна, че съм глупава и безотговорна, че нищо не разбирам, и ме заплаши с… с нещо много страшно, направо ужасно! Каза ми, че ако нея я няма, че ако бъде принудена да си иде или ако й се случи нещо… не бива да оставам сама, трябва да имам близък човек до себе си. Аз така се разярих, така ме хвана яд, че използва тази мръсна уловка и ми ги пробутва тия, само и само да постигне каквото си е наумила, та чак ми притъмня пред очите и си помислих, че всъщност иска да й се махна от главата, за да бъде сама с някого и този някой несъмнено бе ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важен за нея и най-вероятно именно за него бяха предназначени всичките й парфюми, гримовете й, прилепналите й дрехи, както и вечерите, и нощите, които прекарваше в града. Бях убедена, че Селене си има гадже, с което не ме запознава, защото за нея аз не съм важна. Или може би понеже се срамува от мен. Затова постъпих глупаво и се заинатих като магаре. Заклех се, че никога няма да стъпя в Таормина. После направих нещо, което най-много дразнеше Селене — станах, без дума да пророня, и си тръгнах. Селене ме преследва чак до моята стая, вървеше по петите ми, като се мъчеше да ме накара да я погледна в очите, умоляваше ме да й кажа поне нещо, настояваше да я изслушам, за да ме размекне, опипваше почвата дали няма да се поддам, търсеше да напипа слабото ми място и да ме атакува точно там. Но именно за това не й позволих да си играе с мен, легнах си, загасих светлината и се престорих на заспала.

Повече не я видях.

Същата нощ, вече на разсъмване, се събудих, стресната от светкавица. Блесна толкова силно, че отворих рязко очи и помислих, че е посред бял ден, че се пека на слънце на плажа в Таормина, до някаква прокажена италианка, а вулканът Етна изригва и бълва лава. Страх ме хвана само като гледах небето и чувах трясъка на гръмотевиците, от които стените трепереха. Дори гарваните, които тревожно кръжаха пред прозореца ми, изглеждаха много изплашени. Любопитното е, като си помисля сега, а помня как и тогава ми мина през ума, че имаше нещо неестествено в тях, сториха ми се огромни, деформирани и уголемени до чудовищни размери, сякаш искаха да влетят в къщата и да потърсят подслон в нея. Единият от гарваните втренчи око в мен през стъклото, а погледът му бе интелигентен, като на разумно същество. Почувствах, че ми говори, нарежда ми да отворя прозореца и… за части от секундата бях готова да го сторя.