Кланът на вълчицата
- Автор: Каранса Майте
- Серия: Войната на вещиците #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-332-8
- Переводчик: Боряна Цонева
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Кланът на вълчицата». Краткое содержание книги:
— Анаид! Анаид!
Анаид, с чанта на рамото, вдигна глава. Елена беше дошла да я чака пред входа на училището.
— Леля ти Криселда току-що пристигна.
Новината толкова я изненада, че дори не знаеше как да реагира.
— Леля ми? Каква леля?
— Сестрата на баба ти. Хайде, да вървим. Не е възможно да не я помниш, тя беше на погребението миналата година.
Анаид отлично си я спомняше, въпреки че по нищо не приличаше на Деметер. Може би й се губеха малко чертите на лицето, меки и неопределени, затова пък пазеше ясен спомен за уханието й на лавандула, както и за ласката на ръката й, когато я милваше по косите. Ръката й, допирът на дланта, й подейства като вълшебно успокоително, нещо странно предвид това, че леля Криселда не знаеше що е покой. Дребничка, закръглена и изключително енергична, мисълта й вечно бе заета с хиляди неща и с безброй задачи, които вършеше едновременно, така че в крайна сметка все в нещо се проваляше. Все нещо недоизпипваше, забравяше или изпускаше, било то ястието, някоя чаша, кана или каквото и да било. Докато я притискаше нежно в прегръдките си, Анаид с изненада установи, че за краткото време, откакто бе тук, тя вече беше успяла да обърне наопаки цялата кухня. И защо?
— Беше много мръсна, разхвърляна. Кухнята е душата на дома и трябва да е чиста и подредена.
Анаид не си зададе въпроса кой я бе повикал, как беше влязла в къщата, нито откъде й беше хрумнала налудничавата идея, че първото нещо, с което трябва да се захване, е да изпразни шкафовете и хладилника, да претършува всичко, да размести бурканите на Деметер, да опита подправките, използвани от Селене при готвене, да строи в редица съдовете и тенджерите и да си пъхне носа в уханните треви, оставени да съхнат на снопчета, увесени на гредите на тавана.
За щастие, леля Криселда бе ограничила действията си само в кухнята. Още не се бе развихрила на широк фронт и не бе връхлетяла като ураган в библиотеката, в хола или в стаите. Анаид беше свикнала с ексцентричностите на Селене и реши да не се сърди. Все пак Криселда я спасяваше, като я измъкваше от ужасното затруднение. Така щеше отново да спи в леглото си и да забрави за кошмара от трите вечери в дома на Елена, както и нощите на разтегателния диван, в една стая с Рок. Реши, че я приема, ако това ще е цената да си върне спокойствието, но… Какво означава присъствието й тук, вкъщи? Защо е дошла?
— Знаеш ли нещо за Селене?
— Скоро ще имаме новини, малката ми, много скоро.
И докато говореше, Криселда отново прекара ласкаво ръка по челото на Анаид и изличи тревогите й, като с чудотворен балсам.
След малко Елена, майчински грижовна, влезе откъм кухнята с димяща, вкусно ухаеща яхния от месо с картофи, нахут и зеле. Анаид не беше почитателка на гозбите със зеленчуци, но внезапно се сети, че е гладна, и дори не й хрумна да пита кой си беше направил труда да сготви сложната манджа, нито пък откъде се бяха взели необходимите продукти. В хладилника у дома никога не можеше да се намери зеле. Селене не го понасяше.
Трите се нахвърлиха лакомо на яденето. Междувременно от кръстосания и малко тайнствен разговор, който Криселда и Елена водеха над главата й, Анаид успя да разбере три неща:
Елена е бременна за осми път и отново очаква момче.
Криселда и представа си нямаше за това, как се гледат деца, но възнамеряваше да остане у тях, да се погрижи за нея и да се помъчи да открие Селене.
Криселда беше потрошила и изхвърлила бурканчетата и стъклениците от кухнята, включително и лекарството й за подпомагане на растежа.
Е, това предизвика дълбокото й възмущение.
— От цели четири години пия този сироп! Откакто бях на десет и Карен ни обърна внимание, че сериозно изоставам в растежа си.
Криселда беше много учудена:
— Значи сега си на четиринайсет?
Искрената й изненада подразни Анаид още повече. Беше наистина обидна.
— Да, и виж ме само на какво приличам!
Тогава леля Криселда си отвори голямата уста и изтърси въпрос, от онези, които само лелите, и то нетактичните, задават:
— А мензис имаш ли?
Анаид усети как два чифта очи се впиват изпитателно в нея. Съдейки по огромното нетърпение, с което го очакваха, без съмнение отговорът й беше от особено голямо значение. Нямаше смисъл да ги измъчва повече, като увърта или крие тайната си. Беше повече от очевидно, че женската й природа е още в период на зародиш.