Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Вечерта нямаше опера и аз отидох у кардинала. Не забелязах нито у кардинала, нито у никой друг промяна на държането им към мен. Маркизата също бе любезна към мен както обикновено, дори още по-любезна.
На следващия ден след ядене Гама ми каза, че кардиналът подслонил младото момиче в един манастир, където тя била гледана много добре на негови разноски. Той самият бил убеден, че девойката ще напусне манастира, за да се омъжи за младия доктор.
— Това би ме радвало искрено — казах аз, — понеже те и двамата са много почтени и заслужават всеобщо уважение.
Когато два дни по-късно посетих добрия отец Джорджи, той ми каза с натъжено лице, че всеобщият разговор в Рим бил за несполучливото арестуване на Барбара Далакуа. Приписвали ми главната роля в цялата история и това му било много неприятно. Казах му същото, каквото и на абат Гама, и той, изглежда, ми повярва, но ми възрази, че Рим не искал да знае нещата така, както са в същност, а така, както на хората се харесвало да ги нареждат.
— Знае се, млади приятелю, че вие всяка сутрин ходехте у Далакуа. Знае се също, че младият доктор често идваше при вас и това стига. Никой не се интересува от обстоятелствата, чрез които е опровергана една клевета, а обратно, от тези, чрез които тя се потвърждава. Защото в този свят град обичат най-много клеветата. Въпреки вашата невинност, ако след четиридесет години евентуално стане дума да ви изберат за папа, тази история ще бъде извадена отново на бял свят и ще ви бъде вписана в сметката.
През следващите дни тази неприятна история започна да ми става извънредно противна, защото всеки ми говореше за нея и виждах, че само се преструват, че ми вярват, защото се страхуват да сторят противното. Маркизата ми каза с деликатна усмивка, че госпожица Далакуа ми дължала голяма благодарност. Най-много ме наскърбяваше впечатлението, че в последните дни на карнавала кардинал Акуавива не бе вече така непринудено любезен с мен, както преди, макар че никой, освен мен самия не можеше да забележи нещичко в промяната, настъпила в неговото отношение към мен.
Мълвата започна вече да утихва, когато в началото на постите кардиналът прати да ме повикат в работния му кабинет и ми каза:
— Историята с младата Далакуа приключи, вече не се говори за нея. Но всички са убедени, че вие и аз сме единствените, които са извлекли полза от несръчността на младия човек, поискал да я отвлече. По начало, това съвсем не ме безпокои, тъй като и в друг подобен случай не бих постъпил другояче от начина, по който действувах сега. Също така не искам да зная онова, което никой не може да ви принуди да кажете и което вие като почтен човек трябва да премълчите. Дори и да не сте знаели нищо преди това, не сте могли да изгоните момичето от вашата стая, ако приемем, че тя е била там. По този начин щяхте да постъпите варварски, дори подло. Бихте направили момичето нещастно за цял живот, без при това да сте защитен от подозрението в съучастничество, като освен това щяхте да сте се проявил и като подъл предател.
Въпреки всичко вие сам знаете, че не мога открито да не обръщам внимание на бръщолевенията, колкото и да ги презирам. Виждам се, прочее, принуден да ви помоля да напуснете не само моя дом, но също и Рим. Ще ви осигуря почтен предлог, за да можете да се ползувате и по-нататък от уважението, което са ви спечелили даваните ви досега доказателства за моето покровителство. Обещавам ви да разкажа доверително или дори открито на лицата, които ще ми назовете, че вие сте бил длъжен да отпътувате по една важна работа, която съм ви поверил. Помислете си в коя страна бихте желали да отидете. Аз имам навсякъде приятели и ще ви препоръчам по такъв начин, че вашите услуги да намерят приложение. Ще напиша саморъчно моите препоръки, в случай че ще искате никой да не научи къде отивате. Посетете ме утре във вила Негрони и ми кажете къде искате да идете, за да адресирам моите писма. Наредете така, че до осем дни да можете да заминете. Вярвайте ми, съжалявам, че ви изгубвам. Това е една жертва, която най-глупавият предразсъдък ми налага. Идете си и не ми показвайте, моля, своето огорчение!
Последните думи той добави, когато видя, че очите ми се напълниха със сълзи. За да не заплача гласно, той не ми даде възможност да отговоря. Имах нужното самообладание да се съвзема още преди да съм излязъл от кабинета му. Бях дори тъй весел, че абат Гама, който ме бе поканил на кафе, ми направи комплимент за това:
— Убеден съм — каза той, — че вашето добро настроеше идва от разговора, който сте имали тази сутрин с Негово Високопреосвещенство.