Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Тогава лицето се предупреждава от Негово Високопреосвещенство.
Разговорът се пренесе на други теми, но това известие ме обезпокои. Мислех си, че заповедта може да се отнася до Барбара или нейния любовник, тъй като къщата на нейния баща бе под испанска служебна власт. Напразно търсих младия човек — не ми се удаде да го срещна и се страхувах да не се изложа, ако отида при неговата хубавица. Впрочем, въздържах се от тази стъпка само затова, защото не бях сигурен. Ако бях сигурен, че работата се отнася до тях, бих се изложил без страх на всички погледи.
Когато към полунощ се приготовлявах да си легна и отворих вратата, за да изтегля стоящия отвън ключ, внезапно в стаята ми задъхан се втурна за моя голяма изненада един абат и се хвърли на креслото. Познах Барбара и отгатнах всичко. Предвидих веднага какви последици би могла да има постъпката й за мен и изпаднах в голямо вълнение и притеснение. Укорих я, задето е избягала при мен и я помолих веднага да си върви.
Нещастният аз! Чувствувах, че се провалям заедно с нея, без да мога поне да й дам истинска помощ. Би трябвало да я принудя да напусне стаята, би трябвало дори да повикам веднага хора, ако тя окаже съпротива, но нямах смелостта за това или, по-добре казано, примирих се неволно със съдбата си…
Когато й казах, че трябва да си отиде, тя се хвърли сред поток от сълзи на колене пред мен и ме помоли да я съжаля.
Кое сърце би останало твърдо и не би се смекчило пред сълзите и молбите на една красива млада жена! Аз отстъпих, но й казах, че води и двама ни към провал.
— Никой — каза тя — не ме е видял да влизам в къщата или да се качвам при вас. В това съм сигурна, защото бях тук преди осем дни, иначе не бих могла да намеря стаята.
— Ах, по-добре би било да не бяхте идвали никога! Какво стана с вашия любовник, доктора?
— Полицаите арестуваха него и слугинята. Искам да ви разкажа всичко: моят любовник ми бе казал, че тази вечер една кола ще чака долу при откритата стълба на Тринита деи Монти и че сам той щял също да бъде там. Преди един час аз се покатерих през прозореца на покрива на нашата къща и отидох в неговото жилище. Там се преоблякох, както виждате, и излязохме със слугинята, за да отидем на уреченото място. Слугинята вървеше с моя вързоп на малко разстояние пред мен. На ъгъла на улицата забелязах, че една от токите на обувките ми се беше разкопчала. Спрях се да я закопчая, докато слугинята, мислейки, че я следвам, продължаваше спокойно да върви. Тя стигна до колата и се качи в нея. Но когато дойдох по-близо, забелязах при светлината на един фенер около тридесет полицаи, един от които седна на капрата на колата. Той веднага подкара с отпуснати юзди и отвлече по този начин слугинята, която бяха взели за мен, и моят любовник, който без съмнение ме чакаше в колата. Какво можех да сторя в този ужасен момент? При баща си не смеех да се върна. И така последвах първото мое внушение, което ме доведе при вас. Сега съм тук. Вие ми казвате, че с тази си постъпка ви опропастявам. Ако вие наистина мислите така, кажете ми какво да правя. Чувствувам се безкрайно нещастна. Намерете някакъв изход! По-скоро бих умряла, нежели да ви навлека нещастие.
Докато бърбореше, потоци от сълзи потекоха отново от очите й.
Положението й бе така тъжно, че аз го считах за много по-нещастно от моето собствено, макар и да виждах, че въпреки пълната ми невинност можех да се опропастя.
— Оставате ме да ви заведа при вашия баща! — й казах аз. — Задължавам се да го убедя, че трябва да ви прости.
Но това предложение удвои страха й.
— Аз съм загубена — извика тя. — Познавам баща си. О, господин абате, по-добре ме изхвърлете на улицата и ме оставете на моята нещастна съдба.
Не ще и питане, би трябвало да направя именно това, ако мислех за собствената си изгода, а не бях се поддал на състраданието си, на сълзите й! Често съм казвал и читателят, който сам го е преживял, ще бъде на мое мнение. Нищо не е така непреодолимо, както сълзите от хубави очи, проливани от красива, благоприлична и нещастна жена. Беше ми органически невъзможно да я принудя да напусне стаята ми или дори да се опитам да сторя това.
— Мое бедно момиче — казах най-сетне. — Какво мислите да правите, когато настъпи денят, а това не ще трае дълго, тъй като вече мина полунощ?
— Ще напусна двореца — каза тя, хълцайки. — В това облекло никой няма да ме познае. Ще напусна Рим и ще вървя дотогава, докато от умора и болка падна мъртва на земята.
Едва изрекла тези думи, тя се строполи на пода. Видях, че се задушава, лицето й посиня. Изпаднах в ужасно затруднение! Разпуснах бързо яката й, разкопчах елечето, след това напръсках лицето й с вода и така ми се удаде да я върна към живот.