Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
От този ден маркизата ми даваше непрекъснато доказателства за особено предпочитание и се държеше съвсем непринудено с мен. Бях убеден, че колкото повече щадях нейното нежно чувство, с толкова по-голямо удоволствие тя сама ще се погрижи за някаква възможност да ме остави да получа наградата за моята вярност, нежност и постоянство.
Но съдбата бе решила другояче. В момента, когато папата и моят кардинал бяха помислили сериозно да поставят моето съществувание на здрава основа, щастието ми обърна гръб.
Светият отец ме бе поздравил за подарената ми от кардинала С. Ч. великолепна табакера, но винаги избягваше да спомене името на маркизата. Кардинал Акуавива изрази нескрито своето задоволство от това, че неговият колега бе дал тютюна негрило в толкова красива табакера. Абат Гама не се осмеляваше да ми дава повече съвети, след като ме видя тръгнал по такъв обещаващ път, а добродетелният отец Джорджи ограничи съвета си само в това, да ми препоръча да се придържам само към хубавата маркиза и да се предпазвам от други запознанства.
Такова беше моето наистина блестящо положение, когато по Коледа изведнъж видях да влиза при мен любовникът на хубавата Барбара Далакуа. Той отвори вратата, хвърли се върху кушетката ми и извика, че го виждам за последен път. Искал да ме помоли само за един добър съвет.
— Какъв съвет мога да ви дам?
— Ето, прочетете това писмо и ще узнаете всичко.
Писмото бе от неговата любовница и съдържанието беше горе-долу следното:
Аз нося под сърцето си залог за нашата любов. Не мога повече да се съмнявам в това, обични ми приятелю, и ти съобщавам с настоящето, че съм решила да избягам съвсем сама от Рим и да умра, където Бог пожелае, ако ти не ме приемеш. По-скоро ще претърпя най-лошото, отколкото да открия тайната си на моя баща.
— Ако сте честен човек — му казах аз, — не можете я изоставите. Оженете се за нея, напук на бащите си, и живейте като добри съпрузи. Вечното провидение ще ви пази.
След като му дадох този съвет, той, изглежда, се поуспокои и излезе.
В началото на 1744 година той отново дойде при мен. Този път изглеждаше много доволен.
— Аз знаех — каза той, — че горният етаж на къщата, в която живея, се намира непосредствено до тази на Далакуа. Барбара също знае това. Тази нощ ще се прехвърля през прозореца на покрива в техния таван, за да уговорим точния час на отвличането. Моето решение е непоколебимо, ще избягаме с нея в Неапол и понеже слугинята, която спи на покрива, знае за бягството, ще вземем и нея с нас.
— Бог да ви помага! — отговорих развълнувано аз.
Осем дни по-късно, към единадесет часа вечерта, той отново дойде в стаята ми, придружен от един абат.
— Какво искате в този късен час?
— Бих искал да ви представя този красив абат.
Погледнах абата и с ужас открих в него Барбара.
— Видяха ли ви да влизате? — попитах аз.
— Не. И ако да — това е един абат. Ние излизаме всяка нощ заедно.
— Моите поздравления за това.
— Слугинята е в съюз с нас, тя е съгласна да ни придружава. Всички приготовления са направени.
— Пожелавам ви добър успех. Адио! Моля, вървете си!
Когато два дни след това се разхождах с абат Гама във вила Медичи, той ми каза във връзка с някаква забележка, че през нощта щяло да се извърши на Испанския площад някакво арестуване.
— Какво арестуване?
— Барджело, началникът на полицията или неговият подпоручик щял да претърси някаква съмнителна къща, за да арестува някого, който не очаква това.
— Откъде се знае това?
— Негово Високопреосвещенство сигурно го знае. Папата не би се осмелил да засегне неговата съдебна власт, без да попита за разрешение.
— Той му е дал, значи, такова разрешение?
— Да. Един аудитор54 на светия отец го помолил тази сутрин за това.
— Но нашият кардинал би могъл да откаже разрешението?
— Сигурно. Но такъв отказ никога не се прави.
— А ако търсеното лице е под неговото покровителство, какво ще стане тогава?
54
Нещо подобно на днешните кандидат-съдии. — Б.пр.