Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Два дни по-късно кардиналът ми даде паспорт до Венеция и едно запечатано писмо, адресирано до Осман Боневал, Карамански56 паша в Цариград. Можех да не разправям никому за това, но тъй като Негово Високопреосвещенство не ми беше забранил, аз показах адреса на писмото на всички мои познати.
Венецианският посланик, Кавалиере да Леце, ми даде писмо до един много любезен богат турчин, който бил негов приятел. Дон Гаспаро и абат Джорджи ме помолиха да им пиша оттам. Но абат Гама ми каза, смеейки се, че бил напълно сигурен, че не отивам в Цариград.
Направих прощално посещение на дона Чечилия, която малко преди това бе получила писмо от Лукреция. Тя пишеше, че скоро щяла да има щастието да стане майка. Сбогувах се също и с Анджелика и дон Франческо. Те бяха отскоро женени, но не бяха ме поканили на тяхната сватба.
Папата не ме учуди, като заговори за своите познати в Цариград и за Боневал, когото той познавал добре и когото дори ми препоръча да поздравя и му кажа, че съжалява, че не може да му изпрати благословията си. Затова пък той я даде, много по-силна, на мен, заедно с една броеница от ахат и злато, на стойност около дванадесет цехина.
Когато отидох при кардинал Акуавива да получа последните му заповеди, той ми даде една кесия със сто испански унции или златни квадрупели, равно на седемстотин цехина. Самият аз имах триста, което правеше общо хиляда. Задържах двеста, за остатъка взех чек за шестстотин римски талера върху някой си Джовани Букети от Рагуза, който имал къща в Анкона. След това заех място в една берлина57. В нея пътуваше и една дама за Лорето, за да изпълни някакъв тържествен обет, който дала през време на боледуването на своята дъщеря. Дъщерята пътуваше заедно с майка си. Понеже и двете бяха грозни, прекарах доста отегчително пътуване.
Глава десета
Пристигнах в Анкона на 25 февруари 1774 година и отседнах в най-добрата гостоприемница. Моята стая ми хареса. Казах на гостилничаря, че искам да ям месо, но той ми отговори, че през постите християните се хранели с постни ястия.
— Светият отец ми е дал позволение да ям месо.
— Покажете ми това позволение?
— Той ми го даде устно.
— Господин абате, не съм длъжен да ви вярвам.
— Вие сте глупак.
— В моята къща аз съм господар и ви моля да отидете в някоя друга гостоприемница.
Подобен отговор и покана, каквито съвсем не очаквах, естествено ме ядосаха. Почнах да проклинам, ругая, викам, когато внезапно в стаята влезе един с изразено достойнство господин и ми каза:
— Господине, не сте прав да искате да ядете месо, когато в Анкона постните ястия са много по-добри. Вие не сте прав, като искате да принудите гостилничаря да вярва на думите ви и ако имате позволението на папата, то не сте прав, задето сте си позволили на вашата възраст да го поискате. Вие не сте прав и защото не сте поискали писмено разрешение. Не сте прав още и да наричате гостилничаря глупак, тъй като това е обида, която никой човек не би харесал в собствената си къща. И най-сетне, вие нямате право да вдигате такъв шум.
Този човек, който влезе в стаята ми само за да ме мъмри и да ми приписва всяка възможна неправда, вместо да ме разсърди повече, възбуди у мене желанието да се смея и аз му отговорих:
— Господине, признавам с готовност, че нямам право във всичко онова, в което ме обвинявате. Но, първо, вали, второ — късно е, уморен съм и имам добър апетит, с други думи, съвсем нямам желание да си търся друга квартира. Желаете ли да ми дадете една вечеря, тъй като гостилничарят ми я отказва?
— Не — отговори той категорично. — Аз съм добър християнин и постя. Но си предлагам услугите да успокоя гостилничаря, той ще ви даде отлична вечеря.
С тези думи той слезе по стълбата и сравнявайки моята несдържаност с неговото спокойствие, аз го признах за достоен да ми даде заслужен урок. Малко след това се върна и ми каза, че всичко е уредено и ще бъда добре обслужван.
— Значи не искате да се храните с мен?
— Не, но ще ви правя компания.
Приех това предложение с радост. За да науча името му, аз му се представих, като при това му казах, че съм секретар на кардинал Акуавива.
— Аз се казвам Санчо Пико — каза той, — кастилианец съм и се грижа за прехраната на армията на Негово Католическо Величество, която командува граф Гаж, под върховното командуване на главнокомандващия херцог Модена.
56
Караман — област в Мала Азия. — Б.пр.
57
Берлина — четириместна кола с отмахващ се назад покрив, изобретен в гр. Берлин. — Б.пр.