66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
Ана Оск огледа двора за деца. Възрастните никога не играеха на криеница сами. Дете не видя, но реши, че сигурно е някъде наблизо. Сигурно беше отпред. Мъжът не се виждаше от предната страна на двора и от пътя.
Много странно. Щеше да каже на мама какво е видяла.
— Ана Оск! — гласът на майка й прогърмя по стълбите. Звучеше ядосана. — Ана Оск, ела тук веднага! Колко пъти да ти казвам да си прибираш играчките от кухнята!? Писна ми вече! Никаква телевизия днес!
Ана Оск се разплака.
Магнъс спря пред дървената сграда на полицейския участък в Грундарфиордур и слезе от „Рейндж Роувъра“.
— Магнус!
Обърна се и видя яката фигура на Пал в черната му униформа. Началникът крачеше бързо към Магнъс откъм пристана.
— Много си бърз — каза Пал.
— Нямаше движение.
Пал се усмихна.
— Нещо ново за Бьорн?
— Нищо засега. От два дни никой не го е виждал на пристанището. Едва ли е излязъл с някоя лодка, щяха да го забележат. Началник-пристана каза, че все пак ще провери дали някоя от малките лодки не липсва. Отбих се за малко при родителите и сестра му. Не са се чували с него. Не е ходил и в кафенето на рибарите. Полицията в Стикисхолмур и Олафсвик също го търси. Заградили са всички изходи от полуострова.
Това бе добра идея: имаше само два пътя, които излизаха от полуостров Снайфелс. Но пък полуостровът беше голям — осемдесет километра дълъг и петнайсет широк, предимно планински терен. Няма как да го претърсят основно.
Магнъс се замисли дали да извика хеликоптер. Но макар бреговата ивица да бе огряна от слънце, планините се криеха в облаци.
Разбира се, ако Бьорн е тръгнал оттук предишната вечер, можеше вече да е стигнал до другия край на Исландия. Но ако иска да скрие Харпа, би отишъл на място, което познава. Някъде близо до дома му.
— И сега какво?
— Мисля да проверим по магазините и бензиностанциите — каза Пал. — Сигурно е купил провизии или поне гориво. Не са много местата, където може да го направи. Да се разделим ли, или ще ходим заедно?
— Идвам с теб — отговори Магнъс. — Ти познаваш града и хората. Аз само ще си загубя времето.
— Добре — каза Пал и тръгна към бялата полицейска кола. — Качвай се. Тъкмо ще ми разкажеш какво точно става.
Исак измъчи хондата на майка си до края на пътя и я остави зад една голяма, конусовидна скала. Беше истинско чудо, че осите на колата издържаха. Исак заличи следите от гуми с крак. Не искаше Бьорн да забележи колата, ако тръгне да се връща към прохода.
Извади от найлоновата торбичка ножа, който купи в Боргарнес, и го пъхна в джоба на палтото си. След това се прокрадна до скалата. Хижата бе на около двеста метра от мястото, където пътят излизаше на открито. Нямаше зад какво да се скрие, но само един от прозорците на хижата гледаше насам, а и той май беше малко над нивото на очите.
Исак забеляза, че мъглата се сгъстява и пълзи бавно надолу към долината.
От другата страна на хижата имаше високи скали, по които се спускаше водопад. В скалите имаше цепнатина, в която човек можеше да се скрие и да наблюдава къщурката.
Исак се насочи натам. Затича се приклекнал край хижата, като гледаше да не попада в полезрението на прозорците, и се спотаи в цепнатината. Оттук наистина имаше добра гледка към хижата, а и бе сигурен, че Бьорн не може да го види. Единственият проблем бе водата, която шуртеше непрестанно върху него. Беше студена! Много студена!
Ще изчака Бьорн да излезе пак. После ще се промъкне вътре и ще се погрижи за Харпа. Когато Бьорн се върне и открие трупа й, Исак ще надупчи гумите на пикапа и ще избяга към хондата.
Бьорн да се оправя с тялото.
Но ако хванат Бьорн, което е неизбежно, той ще пропее.
Не! Исак трябва да убие и него. Може или да го изчака да излезе и да го изненада, когато се върне, или, ако Бьорн не излезе, да се промъкне в хижата през нощта, докато двамата с Харпа спят. Ако дотогава не умре от студ.
Планът не беше идеален, но нямаше връщане назад.
Пал влезе в градския супермаркет, а Магнъс остана да чака в колата. Обади се на Балдур и му каза, че няма и следа от Бьорн. Вече му бе предал съобщението от Шарън, че Исак е изчезнал.
Балдур звучеше делово. Синдри не бе казал нито дума. Дори не бе поискал адвокат. Магнъс не се изненада. Ако остава още едно покушение, Синдри с удоволствие ще изчака, преди да проговори.
Арни бе говорил с родителите на Исак. Той тръгнал от дома им в девет часа предишната вечер с колата на майка си, малка хонда, натоварена с екипировка за лагеруване. Майка му казала, че семейството обичало да ходи на къмпинг в Торсмьорк, на сто и петдесет километра източно от Рейкявик.