66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
— Колко знаеш? — попита Арни.
— За кое?
— За проблемите на Харпа.
— Какви проблеми? — по-скоро предизвикателен въпрос, отколкото реакция на разтревожен родител. Лицето на Ейнар обаче остана безизразно като камък.
— Мисля, че ти знаеш за проблемите на Харпа — каза Арни. — Мисля, че знаеш повече, отколкото жена ти. Можем да говорим за това с нея, а можеш и ти да ми кажеш. Колко знаеш?
Ейнар въздъхна. Усмихна се печално.
— Знам доста. Завчера отидох да й оставя Маркус и я намерих разплакана на пода. Разказа ми всичко.
— Какво ти разказа?
Ейнар се смути.
— Не мога да ти кажа. Тя трябва да говори с вас за това.
— Искаш да я предпазиш ли?
Ейнар сви рамене и кръстоса ръце. Непоклатим като стълб.
— Разказа ли ти за Габриел Орн? Какво се е случило наистина.
Ейнар не отговори.
— Виж, Ейнар. Трябва спешно да открием Харпа. Знаем, че е с Бьорн. Имаш ли представа къде може да са заминали?
Ейнар поклати глава.
— Знаем, че Габриел Орн не се е самоубил. Знаем, че дъщеря ти го е нападнала и той си е ударил главата в земята. Не искам да те питам за това. Поне не сега. Ще му дойде редът. Но смятаме, че някои от хората, които са били с нея през онази нощ, са отговорни и за покушенията над Оскар Гунарсон и Джулиън Листър, британският министър.
Този път Арни предизвика реакция.
— Това е абсурд! Аз познавам Бьорн. Той е добър човек. Даже… — Ейнар се разколеба.
Арни зачака.
— Даже Харпа ме помоли да проверя къде е бил в дните, когато са стреляли по тези хора и аз проверих. На първата дата е бил за риба в морето, а на втората — на пристана в Грундарфиордур.
Арни реши да не споменава, че Бьорн е бил видян във Франция в деня преди покушението над министъра. Но беше интересен фактът, че Харпа се е усъмнила достатъчно, че да проверява приятеля си.
— Ейнар, ние знаем, че Бьорн не е дръпнал спусъка, но смятаме, че е бил замесен — каза Арни. — Ето защо си мислим, че Харпа може би е в опасност. Помисли, не се ли сещаш къде може да са отишли?
— Това за Бьорн не го вярвам — каза Ейнар.
— Съжалявам, но е истина. Кажи ми къде е Харпа.
— Не знам — каза Ейнар. — В бележката пишеше само, че заминават за няколко дни. Не пишеше къде.
— От кого беше бележката? — попита Арни. — От Харпа ли?
— Не — отговори Ейнар. — От Бьорн.
ГЛАВА 36
Магнъс поддържаше добра скорост. След Боргарнес, пътят бе празен и имаше дълги прави участъци, по които натискаше педала на газта докрай.
Отляво, в далечината, океанът блестеше под слънчевите лъчи, които се процеждаха през облаците. Отдясно на пътя се простираше поле от лава. Зад него, през пролуките в завесата от мъгла се виждаха планински склонове — сиви крепости с влажни зелени долини между кулите им.
Право напред се виждаше все по-големият силует на кратера Елдборг — идеален кръг от сива скала, издаден над равнината.
Магнъс не бързаше толкова само защото трябваше спешно да арестува Бьорн. Бързаше и заради Ингилейф, и заради дядо си, и заради убийството на Бенедикт, заради убийството на баща му и страховете на Оли. Всички тези мисли се въртяха из главата му и се надпреварваха да им обърне внимание.
Но Магнъс трябваше да се съсредоточи върху Бьорн и Харпа. И върху Инголфур Арнарсон, който и да беше той.
Съжали, че не носи пистолет — чувстваше се като гол. Съмняваше се Бьорн да е въоръжен, но не е изключено. Бяха използвали револвер в Лондон и пушка в Нормандия. Какво пречеше Бьорн да има огнестрелно оръжие и в Исландия? Ченге без пистолет не беше истинско ченге, според Магнъс.
След няколко километра права отсечка, Магнъс влезе в един завой прекалено бързо и „Рейндж Роувърът“ едва не се преобърна.
Отпусна с една идея педала на газта.
Телефонът му иззвъня. Погледна кой е, преди да вдигне.
— Здрасти, Шарън.
— Исак го няма.
— Какво!?
— Отидохме да го приберем. Приятелката му каза, че вчера се върнал в Исландия, за да види болната си майка. Била на смъртно легло, или поне той така твърдял.
— Да бе, сигурно!
— Приятелката се обадила на майката и тя казала, че е добре.
— Майката видяла ли се е с Исак?
— За малко. Дошъл си у дома и почти веднага потеглил пак. Казал, че отива на къмпинг. Сам. Искал да помисли.
— Къде?
— Майката не казала. Обадете й се да я питате.
— Добре. Благодаря, Шарън.