66 градуса северна ширина

Пал профуча през Берсеркяхраун, подмина новия път към Боргарнес и зави вдясно към прохода Керлингин. Отляво, по пътя към Стикисхолмур в посока Хелгафел, Магнъс забеляза сините светлини на друга полицейска кола.

— Случайно да имаш пушка в колата? — попита Магнъс.

— Не, разбира се — отговори Пал. — Нали знаеш, че исландските ченгета не носят оръжие?

— Ами, ако Бьорн е въоръжен?

— Че от какъв зор? Той е просто рибар. И знам, че няма разрешително за оръжие.

— В Лондон и Нормандия са имали оръжия.

— Няма да е въоръжен.

— Може да носи нож — каза Магнъс.

Пал не отговори веднага.

— Нож е по-вероятно — призна той.

— Е, браво!

Колата се мяташе като побъркан жребец, докато минаваха през дупките по пътя.

— С какво стреляте по белите мечки тогава? — попита Магнъс.

На три пъти през последните няколко години, полярните мечки прекосяваха океана до Исландия върху плаващи късове лед, но щом стигнеха до сушата, биваха разстрелвани от местните полицаи.

— Това е различно — каза началникът. — Мили боже! — Едва успя да удържи колата да не падне в дерето при един по-остър завой.

Магнъс реши да остави Пал да си гледа пътя.

Телефонът му иззвъня.

— Магнус, Балдур се обажда. Откри ли Исак?

— В момента пътуваме към прохода.

— Синдри проговори. Каза, че Исак възнамерява да убие Харпа, за да й затвори устата.

— Бьорн знае ли за това?

— Не. Според Синдри, тази идея изобщо няма да му хареса.

— Интересно. Каза ли кой е Инголфур Арнарсон? Или кой е убиецът?

— Не.

— Прибрахте ли брата на Бьорн?

— Да. Докарахме и него в участъка. Изглеждаше изненадан. От осем часа сутринта боядисва един магазин на „Лаугавегур“. Това не прилича на подготовка за убийство.

Колата влезе в облак мъгла. Връзката с Балдур започна да се разпада.

— Обади се, когато намерите Исак — заръча той и затвори.

Минаха покрай няколко голи вулканични скали и започнаха да се спускат. Тролката бе скрита в мъглата, но Магнъс знаеше, че е някъде над главите им.

Изведнъж облакът сякаш се вдигна и двамата се озоваха в малка долина, пълна с камъни и мъхове. От лявата страна видяха хижата — вратата бе широко отворена. Вдясно беше пикапът. Гледаше към потока, едната му предна гума бе заклещена в дупка между камъните, а една от задните бе отлепена от земята. Вратата на шофьора бе отворена.

— Намали! Ти провери в хижата, аз ще отида при пикапа! — нареди Магнъс, изскочи от колата в движение, изтича до пикапа и надникна вътре. Нямаше никого. Огледа склоновете. В другия край на долината забеляза човешко тяло, проснато на земята.

Прекоси студения поток и се затича нагоре. Беше Бьорн. С прободна рана в гърдите. Ако не дойде линейка скоро, щеше да умре.

Поне още бе в съзнание. Очите му се стрелнаха към Магнъс.