66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
— Хубаво! — намуси се тя.
Останаха смълчани пет-десет минути. Харпа гледаше през прозорчето как облаците танцуват над долината, носейки ту гъста мъгла, ту слънчеви лъчи.
Мъглата щеше да й помогне да избяга от Бьорн. Но пък и заради нея може да се загуби в планината. Просто трябва да се възползва от шанса си, когато той се появи.
Бьорн погледна часовника си.
— Отивам да проверя за съобщение — каза той.
Харпа изсумтя.
Бьорн хвърли един бърз поглед на възлите и излезе. След няколко секунди Харпа чу как запали пикапа и потегли.
Наведе се и се зае с възела. Дори не помръдва, мамка му! А беше сигурна, че го е разхлабила.
По-спокойно! Харпа спря, пое си въздух, огледа възела, помисли малко, подръпна тук, побутна там й… готово!
Беше свободна!
Огледа стаята за телефона си или за нож, но не намери. Няма време да се мотае. Отвори вратата и изтича навън със завързани ръце.
Исак видя как Бьорн излиза от хижата. Пулсът му се ускори, докато наблюдаваше как пикапът се отправи с дрънчене към пътя и се насочи към прохода. Един облак се носеше бавно над долината и протягаше влажни пръсти към скалите, сякаш тихо се придърпваше напред. Проходът не се виждаше. Отлично! Ще изчака Бьорн да се скрие в мъглата и тогава ще действа.
Облакът погълна пикапа. Исак се поколеба. Стисна ножа и тръгна към хижата. Не бе изминал и пет метра, когато чу вратата отново да се отваря. След малко видя как Харпа се затича надолу по склона към потока на дъното на долината.
Иска да избяга! Той се затича след нея. Още не го бе забелязала. Исак се опитваше да стъпва леко, за да не я подплаши. Колкото по-близо стигне до нея, толкова по-добре. А после — един финален спринт и готово.
Но Харпа вече бягаше с всички сили. Стрелна се по склона, през пътя, и прецапа потока, където се подхлъзна и падна с писък във водата. Стана, обърна се и видя Исак.
Исак се подвоуми. Ако не я изплаши, може би ще го вземе за спасител. Бяха се срещали само веднъж, през януари, и може би Харпа няма да го познае отдалече.
Той забави ход.
— Добре ли си? — извика Исак.
Харпа застина.
— Кой си ти?
— Разхождах се край прохода и те видях да тичаш — викна Исак. — Всичко наред ли е?
Харпа тръгна боязливо към него. Исак почти бе стигнал до потока. Стисна дръжката на ножа в джоба си.
— Исак! Ти си Исак, нали? — извика Харпа. Обърна се и се затича нагоре по склона.
Исак скочи в потока. Водата бе ледена, а течението — далеч по-силно, отколкото очакваше. Исак се подхлъзна на един камък и, падайки, удари главата си в друг. Студената вода го остави без дъх. За момент го обзе паника. Бързеите в исландските планини бяха много по-опасни, отколкото изглеждаха. Исак си пое въздух, вкопчи се в един камък и се изправи на крака.
Видя как Харпа се катери по скалистия склон на долината на няколко метра пред него, устремена към долния край на пелената от мъгла.
И тогава чу зад себе си приближаваща се кола.
Бьорн си мислеше за Харпа, докато караше в мъглата към прохода. Спокойствието й го съмняваше. Беше свикнал да я вижда объркана и паникьосана. А сега сякаш бе намислила нещо. Това му подсказваше, че Харпа едва ли ще му прости и ще опази тайните му, когато я пусне.
В такъв случай, какво трябва да направи с нея?
Погледна телефона си. Две от чертичките примигнаха. Може би ще намери обхват, без да ходи чак до прохода. Спря пикапа. Съвсем наблизо пътят завиваше край една канара, но оттук хижата не се виждаше заради мъглата. Двете чертички примигнаха и изчезнаха. Той слезе от пикапа и тръгна по черната вулканична сгурия по края на пътя, за да намери покритие. Не успя.
От три страни бе обграден от гъста мъгла, но над главата му, през тънко було прозираше небесната синева.
Забърза обратно към пикапа.
И тогава я видя. Следа от крак в прахта, на няколко метра, от мястото, където бе минал. Стъпи до нея. Беше по-малка, със сигурност не е негова.
Тръгна по следата и влезе в мъглата. Сгурията бе разровена. Виждаше се част от отпечатък от гума.
На двайсетина метра от пътя имаше малка конусовидна скала. Погледна зад нея: кола. Същата, която забеляза да реве нагоре по пътя.
Кой беше това, по дяволите? Съмняваше се да е просто случаен непознат, решил да скрие колата си.
Можеше ли да е ченге? Хондичката не приличаше на полицейска кола, а и в багажника й имаше къмпинг оборудване.
Може би Исак е дошъл за Харпа.
Бьорн изтича до пикапа, обърна го и даде газ обратно към хижата.
Проби през мъглата и пред него се отвори долината. Видя, че вратата на хижата е отворена. Огледа се наоколо и забеляза човешка фигура, която с мъка се катери по отсрещния бряг на потока. Исак!