Отписаният

Ала притихна. Горюнов крачеше из кабинета от единия до другия край.

— Сам? — попита пак тя. — Нищо не разбирам…

— Какво има за разбиране? Двама боеви офицери. Притрябвало им е да служат под началството на някакъв писар…

— А твоите приятелчета да не са издрънкали? — попита тя. — Сега ме интересува само това.

Сетне махна с ръка, изхлипа и избърса очите си.

— Лъжа… Повече ме интересува коя съм за него. Заради кариерата си два пъти ме мъкне в тая дупка. И сега ме изостави тук. А аз като глупачка… — Ала отблъсна ръката му и тръгна към вратата. После спря и се обърна. — А нашата уговорка остава в сила.

Щом тя излезе, в кабинета са промъкна несменяемият майор Холин, наистина — сега без лентата на дежурен. Намигна и подаде на Серьожа пари. Писарят се намръщи.

— Какво е това?

— Серьоженка, ама как, моят дял от баса. Останалите не са ли дали още?

Серьожа го гледаше и започваше нещо да разбира.

— Ти ли каза на Тягунов за баса ни? — попита той и заканително се надигна.

— Ей, ей! Изобщо как разговаряш с по-старши? — извика Холин, като се дръпна към вратата.

— Каква гнида си ти, другарю майор! — рече сърдито прапоршчик Горюнов и отново си седна на бюрото. — Сдадохте ли дежурството?

— А… сдадох го, да… — Майор Холин усети снизходителната нотка и приближи.

— Е, как беше? — намигна той.

— Кое как беше? — Горюнов не спираше да се мръщи.

— Сякаш не разбираш! — Холин пак смигна. — Да не ти е сефте. Изобщо как е тя. Сподели впечатленията си. Как са столичанките? По ли ги бива от нашите женоря? — И показа с движение на тялото какво има предвид.

— А, това ли… — Серьожа махна съкрушено с ръка. — Оптическа измама, другарю майор. Смея да доложа — вашата съпруга по я бива!

Известно време Холин го гледаше в очите. Ръцете му по навик шареха по колана. Но напразно. Пистолетът вече бе сдаден.

— Ами да — кимна той. — Разбираме намеците ви, другарю прапоршчик. Значи не ни харесвате? Нашите жени ви омръзнаха, така ли? Или мислиш, че никой не е видял как Тягунова идваше нощес при теб? Ти я използва, а после мъжа й — под куршумите! За да не ни пречи? Мислиш, не разбирам? Аз на негово място…

— Ами скоро ще бъдете там, другарю майор — прапоршчик Горюнов се усмихна широко. — На неговото място.

— Как така? — Холин остана с отворена уста. — За какво?

— За да не пречите на нас със съпругата ви — отвърна прапоршчикът. — Нали сам казахте. Щом имам тайна любов с някого, веднага пращам съпруга в някоя „гореща точка“! Пък аз не знаех как да се спася от вас. Казват, скоро ще се започне в Чечня, Пак ще разглеждаме с „бащицата“ кандидатури.

— Ти шегуваш ли се? — Холин дори поседна, възприел всичко за чиста монета. — Че тя, моята Шура, е бабичка! Погледни колко млади има. А тази Тягунова… Не ти ли стига?

— Не ми стига! — Писарят разпери ръце. — Какво си мислехте, как ви направихме майор? Изключително от любов към вашата съпруга!