Отписаният

— Може ли най-сетне да обсъдим? — попита спокойно Кирил. — Не бива да се вълнуваш, сам знаеш. Затова с добрите новини — право при теб.

— Давай! — въздъхна Макс. — Ти си железен. Да не искаш да заемеш мястото ми?

— Нямам работа там — отвърна Смелянски, като отвори куфарчето си и извади оттам някакви книжа. — При нас в съвета е като в цивилизованите страни. Стига ми да съм главен помощник на финансовия министър. Затова бъди спокоен. Винаги ще бъда до теб. Само престани да жулиш водка и развали сауната си! Иначе няма да изкараш много. А още си ни нужен. Не се знае кого ще сложат вместо теб. Та свързах се с моите момчета от Федералната служба за сигурност.

— Познавам ли ги?

— Не. За теб не е задължително. — Кирил се намръщи. — Може ли да не ме прекъсваш?

Домакинът кимна, легна по-удобно и затвори очи.

— Когато чуха за това дело, много се зарадваха. Отначало не разбрах защо. Най-накрая се изясни — ведомствени обиди. Главният прокурор възложил делото на най-големия им спец, на Турецки, за когото си чувал. Казах им: момчета, законът си е закон, но за нас е най-добре да минем без прокурорската санкция. Те ме разбраха правилно. Не се обърнаха към прокурора, а започнаха да подслушват телефона на известната ти певица Светлова. И правилно — още първия ден й позвънил бившият й мъж. Представяш ли си? Засекли го и записали разговора.

— Мислиш ли, че знам за кого говориш? — попита Макс и поотвори едното си око.

— Същия оня Тягунов, за когото се предполага, че е нашият килър.

— Пак килър! — намръщи се Макс. — Скоро ще стане най-разпространената професия. Като кандидат на науките. Хайде нашия да го наречем условно Биатлониста. Подхожда ли?

— Окей! — отвърна нетърпеливо гостът и нещо записа. — Нека да е Биатлониста. Главното е да стреля добре.

— Предполагаш, че ще стреля така и по някого другиго? — усмихна се Макс. — А когато се прицели в теб, няма да улучи.

— Намерил с какво да се шегува — махна с ръка Кирил. — Сега за най-главното. Те са успели да го проследят, понеже се уговорил с бившата си жена за среща. Успели да засекат откъде се обажда. Нашите момчета предизвикали сбиване в ресторанта, където бил с жена си, като се надявали да хванат килъра. Но това генералско синче се оказало яко. Натръшкал ги всичките на земята и си тръгнал преспокойно.

— Де да имах такъв телохранител! — каза мечтателно Макс. — Моят по цели дни само се тъпче, като мисли, че с габаритите си може да ме предпази. Извинявай, карай нататък…

— В това време други момчета проникнали в квартирата, която държи. Представяш ли си, там намерили винтовката му.