Драконът на Негово Величество [bg]

Местни породи от Британските острови. Често срещани породи. Родствени връзки с Континентални породи. Ефектът на съвременния хранителен режим върху размерите. Родословие на Копър Регала. Отровни и киселинни породи

…също тъй добре е да си припомним, че драконите от вида Йелоу Рийпър, толкова често несправедливо гледани с презрение, породено от високата им численост, виреят навсякъде заради многото си чудесни качества — те са издръжливи и не особено придирчиви към храната си, нямат затруднения с никакъв климат, освен с непоносим студ или жега, имат лесен характер и вследствие на това са допринесли към почти всяка кръвна линия на Острова. Тези дракони попадат точно в средната категория, макар в тази порода теглото да варира в по-големи граници, отколкото в другите — от десет до цели седемнадесет тона, измерени при един скорошен едър екземпляр. Обикновено тежат около дванадесет и петнадесет тона, на дължина са около петнадесет метра, а размахът на крилете им е двадесет и четири метра, напълно съразмерен с останалите габарити на породата.

Малахитените Рийпъри се отличават лесно от по-често срещаните си братовчеди по оцветяването — последните са мръсножълти, понякога с бели ивици по крилете и тялото, а Малахитените са по-бледо жълтокафяви, с бледозелени петна. За тях се счита, че са резултат от неконтролирано смесване между Йелоу Рийпърите и скандинавските Линдорми по време на англосаксонските нашествия, Малахитените Рийпъри предпочитат по-хладен климат и обикновено се срещат в североизточна Шотландия.

От ловни експедиции и костни колекции знаем, че породата Грей Уидоумейкър някога е била почти толкова разпространена, колкото Рийпърите, въпреки че сега се среща рядко. Те са агресивни, трудно контролируеми и склонни да крадат добитък, заради което са били изловени почти до изчезване, въпреки че някои индивиди могат да се срещнат на свобода и днес в изолираните планински райони, най-вече в Шотландия, а още няколко са били привлечени за разплод, за да се запази кръвната им линия. Обикновено са малки и рядко надхвърлят осем тона, а мръсносивата им оцветка ги скрива идеално докато летят. Това вдъхновява кръстоската им с по-спокойните по нрав Уинчестъри, за да се създаде породата Грейлинг.