Драконът на Негово Величество [bg]

— Естествено, че няма как да знаете — отвърна сър Едуард. — Лорънс… — Той млъкна и хвърли поглед към скупчилите се дракони между тях и павилиона, които ръмжаха одобрително в края на първото изпълнение. — Може ли да поговорим някъде на спокойствие?

— Винаги може да отидем на моята поляна, ако предпочитате по-тихо място — рече Империалът. — Ще се радвам да ви отнеса, няма да ми отнеме и минутка.

— Да, така би било най-добре, ако нямате нищо против — обади се сър Едуард и Темерер ги взе в лапи и прелетя няколкото десетки метра, след което ги остави на пустата полянка и се настани удобно до тях.

— Длъжен съм да ви се извиня за неудобството, както и задето ви прекъснах вечерта… — започна сър Едуард.

— Сър, уверявам ви, че се радвам да я прекъсна по такъв повод. Не се тревожете за мен. — Уил нямаше търпение да научи какво знае бележитият учен. Още го глождеха притесненията за евентуални агенти на Наполеон, който би трябвало да се чувства още по-настървен от победата на британците.

— Няма да ви държа повече в напрежение — рече сър Едуард. — Нямам никакви претенции, че разбирам механичните принципи, според които работи способността на Темерер, но ефектите са описани, тъй че мога да ви разкрия какво е — китайците, а и японците, го наричат „божествен вятър”. Това определение не ви казва повече от онова, което вече знаете, но истински важното е следното — става въпрос за уникално умение, принадлежащо на една-единствена порода — китайския Селестиал.

В продължение на няколко дълги мига се възцари пълна тишина. Лорънс не се сещаше какво да каже, а драконът гледаше неуверено ту единия, ту другия.

— Това много различно ли е от Империал? — попита той. — Не са ли и двете породи китайски?

— Много, много различно — отвърна ученият. — Драконите Империали са си достатъчно редки, ала Селестиалите принадлежат само на императори или на най-близките им роднини. Бих се изненадал, ако са повече от няколко десетки в целия свят.

— Само на императори — повтори Лорънс, изумен, но и постепенно разбиращ. — Няма как да знаете това, сър, но малко преди битката заловихме в Дувър френски шпионин. Той ни разкри, че яйцето на Темерер било предназначено не просто за Франция, а за самия Бонапарт.

— Не съм изненадан — кимна сър Едуард. — Сенатът гласува короната на Бонапарт по-миналия май. Датата на вашия сблъсък с френския кораб предполага, че са му изпратили яйцето веднага щом са научили. Не мога да си представя защо биха му изпратили такъв дар. Няма други признаци да са се съюзили с Франция, но времето съвпада твърде добре, за да има друго обяснение.