Драконът на Негово Величество [bg]

— Не се тревожи, драги мой. Нямат основа, на която да възразят. Не сме те взели от китайски плавателен съд, който уж би бил неутрален, а от френски боен кораб. Китайците са избрали да те дадат на врага ни, значи си напълно законна плячка.

— Радвам се — кимна ученият, макар и да не изглеждаше особено убеден. — Но все пак може да предпочетат да се засегнат. Твърде слабо ги вълнуват чуждите закони, а когато те се сблъскат със собствените им разбирания за правилно и неправилно, всяка толерантност изчезва. Знаете ли какви са дипломатическите им отношения с нас?

— Предполагам, че биха могли да вдигнат доста шум. Знам, че флотът им не струва и пукната пара, но всеки е чувал за драконите им. Ще съобщя на адмирал Лентън — сигурен съм, че той ще знае по-добре как да се справи с евентуални разногласия с тях.

Отгоре ги връхлетя пляскане на криле и земята се разтресе — Максимус се бе върнал на полянката си, която се намираше близо до тяхната. Уил видя червено-златистата му кожа през дърветата. Няколко по-малки дракона също прелетяха на път към местата си за отдих — балът явно приключваше и по догарящите фенери Лорънс осъзна, че е вече късно.

— Вероятно сте уморен от пътуването си — обърна се той към сър Едуард. — Още веднъж, дълбоко съм ви задължен, сър, че ми съобщихте тази информация. Може ли да ми направите още една услуга, като се присъедините към мен на вечеря утре? Не желая да ви задържам в този студ, но признавам, че имам много въпроси по темата и ще се радвам да науча всичко, което знаете за Селестиалите.

— С удоволствие. — Ученият се поклони и на двама им. — Не, благодаря ви — мога и сам да изляза — рече, когато Уил понечи да го изпрати. — Израснах в Лондон и се лутах тук като момче, мечтаейки си за дракони. Сигурно познавам мястото по-добре от вас, ако сте тук само от няколко дни. — След като уточниха срещата на другия ден, той им пожела лека нощ и се изгуби в нощта.