Кръвен обет [bg]

Тамас не каза нищо. От много време не се бе чувствал толкова отпуснат, може би години? Без да мисли за нещо конкретно, той се остави на хладния вятър и моментните милувки на слънцето. Денят бе прекрасен, напълно подходящ за лов в Черешовата долина.

— Ако ми позволите един въпрос, сър. — Гласът на Олем го изтръгна от унеса му.

— Ако не е свързан с Кез, не искам да го чувам.

— Чудех се какво ще правите с Михали, сър?

Тамас отегчено погледна към сержанта. Олем не забеляза, защото продължаваше да оглежда околната гора.

— Смятам да го изпратя обратно в Хасенбур — рече фелдмаршалът.

Олем го погледна сепнато.

— И ти ли? — въздъхна Тамас. — Очаквах обикновените войници да се привържат, но ти…

— Аз също съм обикновен войник, сър. И вие сам изтъкнахте ценността му. Той е способен да създава храна от нищото.

— Рискувам да разгневя Кларемон. Собственикът на лудницата не е човек, с когото бих могъл да си позволя подобно нещо, не и с неговата позиция в Брудано-Гурланската търговска компания. Рискувам снабдяването със селитра. В този етап от войната барутът е по-важен от храната.

— А после? — каза Олем.

— Михали е побъркан, Олем. Мястото му е в лудница. — Следващите си думи той подбра внимателно. — Би било жестоко да го оставим да живее като нормален човек.

В мислите му тези думи бяха звучали разумно, но не и гласно изречени. Тамас се навъси.

— Там биха могли да му помогнат. Ти провери ли имената, които Адамат ни даде?

Олем видимо бе смутен от резкия край на разговора за Михали.

— Тъй вярно — сковано отвърна той. — Вече се работи по случая, макар и бавно, защото не разполагаме с достатъчно хора. И все пак сведенията на инспектора се оказват верни.

— Той каза, че е съставил този списък само след два дена разследване — рече Тамас. — От началото на войната насам цялата пристанищна полиция ни предостави имената на шестима кезиански дребни контрабандисти. Как е възможно той да работи така бързо?

Сержантът сви рамене.

— Той има дарба. И не му се налага да се съобразява с полицейските ограничения. Не носи униформа. Не може да бъде подкупен или заплашен.

— Смяташ ли, че той ще успее да открие предателя?

— Вероятно — отвърна Олем, макар да не изглеждаше уверен. — Би било добре да поверите случая и на други. Не бива да оставяте съдбата на Адро в ръцете на един пенсионирал се детектив.

Тамас поклати глава.

— Ти сам каза, че той е способен на неща, които са недостижими за полицията. Не бих се доверил другиму. Всички, на които имам истинско доверие — ти, Сабон, останалите от барутната кабала — се занимават с нещо друго, не по-малко важно, и не разполагат с уменията на Адамат. Ако той не успее да открие предателя, никой друг няма да успее.

Олем го погледна мрачно. Крайчето на устата му трепна; Тамас почувства жегването на страх.

— Дайте ми пълна свобода на действие и петдесетима войници — тихо каза сержантът. — Ще видите, че ще открия предателя.