Запали реката [bg]

— Това е прекрасна реч, Мейнард. Отлична проповед. Но реалността, пред която сме изправени, няма да…

Вниманието на Гърни рязко се отклони от звук, който свързваше с двигател на малък мотоциклет. Вслуша се, ревът май се усилваше. Напомни му за невидимия червен кросов мотор.

Той остави компютъра на масичката пред креслото и бързо отиде до онази страна на къщата, откъдето се виждаше горното пасище — звукът явно идваше оттам. Докато стигне до прозореца на кабинета, бръмченето спря. В слабото мъждеене на здрача детективът не видя нищо необичайно. Тихо отвори прозореца и се вслуша.

Чу само далечното грачене на гарваните. После нищо.

Въпреки подозрението, че преиграва, детективът се отправи към спалнята, където бе оставил беретата и кобура за глезен. Когато седна на леглото да си го сложи, забеляза пропусната преди това подробност — бележка под будилника на нощното шкафче. Беше от Мадлин.

„Здравей, скъпи. Реших да нощувам в болничния хотел. Така че си дойдох да взема едно-друго за преспиване и чисти дрехи за утре. Сутринта ще отида на работа направо от Уайт Ривър. Обичам те!“

Гърни си отбеляза наум да й се обади по-късно. После излезе от спалнята и обиколи прозорците на долния етаж, като надзърташе към околните поля и гори. Повтори обиколката. Не видя нищо необичайно, върна се на креслото до камината и взе компютъра.

Карлтън Флин беше на средата на заключителната си реч, втренчен право в камерата и милионите си верни поддръжници.

— … от всеки от вас зависи да обмисли доводите, изказани тази вечер тук от доктор Мейнард Бигс, и да ги сравни с позицията, изложена от Дел Бекерт. По мое мнение всичко се свежда до един въпрос — продължаваме ли да разтягаме до безкрай ластика на уважението, което според Бигс ще реши всичките ни проблеми, или теглим чертата и казваме, високо и ясно: стига толкова! Колко пъти се очаква да обърнем другата буза, преди да признаем, че няма ефект? Личното ми мнение — и това наистина е само мое мнение, хора! — та, мнението ми е, че мирът е двупосочна улица. Аз съм Карлтън Флин и така виждам нещата. Ще се видим отново след няколко важни съобщения…

Докато Гърни затваряше сайта на РАМ ТВ, телефонът му иззвъня. Оказа се Торес.

— Гърни на телефона.

— Нали питаше как се стига до ловното стопанство? И как да намериш хижата на Бекерт?

— Точно така.

— Най-пряко е през Клап Холоу, където се слиза от общински път 20, означен като Тилис Роуд. На около пет километра нататък по Клап Холоу се стига до мост над потока и веднага след него — до кръстовище на два черни пътя. Този надясно води към старите каменоломни. Онзи наляво отива към територията на ловното стопанство. Току-що ти изпратих маркирана сателитна карта, на която се вижда пътят към стопанството, заедно с джипиес координатите на хижата.

— Смяташ ли, че субаруто ми ще мине по онези черни пътища?

— Зависи колко кал се е събрала. И дали има паднали дървета.

— Нали каза, че единият път води към старите каменоломни — това ли е мястото, където са се укрили братята Горт?