Грозните [bg]

Толи преглътна мъчително, чудейки се дали Шай сама беше разкрила цялата истина. Може д-р Кейбъл да е разказала на всички как всъщност стоят нещата.

Откъм тялото на д-р Кейбъл се разнесе жужене. Върху работния таблет, който носеше, се появи светлина за входящо обаждане.

Толи вдигна таблета и го подаде на Шай.

— Говори с тях!

Шай примигна, натисна бутона и каза:

— Здрасти, това съм аз, Шай. Съжалявам, д-р Кейбъл е заета. Какво прави ли? Ами, сложно е за обяснение… — Тя изключи апарата. — Не трябваше ли да спасяваш хората, Толи? Нали това е целта на малкия ви номер?

— Тук ли оставаш?

— Ами да. Всичко изглежда много вълнуващо. Това че съм красива, не значи, че съм пълна скука.

Толи се промъкна покрай нея и влезе в стаята. Две от вратите вътре вече бяха разбити. Майката на Давид и още един мъглянин — освободени. Двамата бяха облечени в оранжеви гащеризони, по сънливите им лица беше изписано смайване. Давид работеше върху следващата врата, лостът беше забит в тясна пролука до пода.

Толи видя лицето на Крой да надзърта с ококорени очи през едно от прозорчетата на вратите и пъхна своя лост под нея. Уредът зави пронизително и дебелата метална врата издаде остър стържещ звук, докато се огъваше под натиска му.

— Давид, те знаят, че тук става нещо! — извика тя.

— Добре, почти приключихме.

Лостът й беше изкривил съвсем малко металната врата, отворът не беше достатъчно голям. Тя го намести отново и металът простена. Опитът й във ваденето на железопътните релси най-накрая си каза думата, лостът разби проклетата врата.

Най-напред се показаха ръцете на Крой, после и главата му, гащеризонът му се раздра в острите краища на нацепения метал, докато се промъкваше навън. Мади го хвана за ръцете и го изтегли на свобода.

— Това са всички, които останаха тук — каза тя. — Да тръгваме.

— Ами татко? — извика Давид.

— Не можем да му помогнем. — Мади изскочи в коридора.

Толи и Давид си размениха тревожни погледи и я последваха.

Мади се беше устремила към вратата на асансьора, теглейки след себе си Шай. Шай натисна бутона за връзка върху таблета и каза:

— Изчакайте секунда, мисля, че се връща. Задръжте така. — Тя се изкиска и отново прекъсна връзката.

— Доведете Кейбъл! — извика Мади. — Тя ни е нужна.

— Мамо! — втурна се Давид след нея.

Толи погледна Крой, после сгърченото тяло на д-р Кейбъл. Крой кимна, после всеки от тях я хвана за едната ръка и я повлякоха в тръс по гладкия под. Грапавите подметки на Толи издаваха жвакащ звук.

Когато групата стигна асансьора, Мади сграбчи д-р Кейбъл за колана и я приближи до ирисовия скенер. Жената тихо изстена. Мади внимателно отвори едното й око, асансьорът изписка и вратата се отвори.