Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Талон й подаде един крекер и кутийка кока-кола.
— Хмм — промърмори тя, като ги пое от ръцете му. — Сигурно много ме обичаш, щом ми позволяваш да ям крекери в леглото ти.
Той отметна косата от лицето й. Очите му я изгаряха с напрегнатия си поглед.
— Да, обичам те.
Думите му я смразиха.
— Наистина ли, Талон? Или Ниния е тази, която обичаш? Когато ме погледнеш, коя виждаш — Съншайн или съпругата си?
— Виждам и двете.
Съншайн се сгърчи при този отговор. Не беше това, което искаше да чуе. През целия си живот се стремеше да бъде самата себе си. Родителите й я приемаха такава, каквато бе, но всички мъже, с които бе имала връзка, се бяха опитвали да я променят. Дори и Джери.
Последният тип, с когото беше излизала, се интересуваше от нея само защото му напомняше за бившето му гадже. А сега напомняше на Талон за бившата му съпруга.
Всичко можеше да е страхотно, ако не беше толкова скапано. Защо никой не я обичаше просто защото е Съншайн? Щеше ли Талон да е толкова нежен и внимателен с нея, ако тя не беше преродената му жена?
— Какво харесваш в мен? — попита го, докато отхапваше от крекера.
— Харесвам твоя плам и обичам тялото ти.
— Брей, благодаря, все пак. Това означава ли, че ако бях дебела и грозна, щеше да побегнеш през вратата?
— А ти щеше ли да избягаш, ако аз бях такъв?
Туш. Този мъж беше бърз с отговорите.
— Вероятно. Сигурно щях да я изпотроша, опитвайки се да избягам от теб.
Той се засмя.
— А аз щях да хукна след теб, ако се опиташ да ми избягаш.
— Щеше ли?
— Да, щях.
Но след коя щеше да тича? След Съншайн или Ниния? Въпросът продължаваше да я измъчва.
Съншайн се наведе и го целуна по челото.
— Нуждаеш се от малко сън. Изглеждаш уморен.
И наистина беше. Вече наближаваше пладне, а за разлика от нея той не бе свикнал да будува през деня.
— Добре. Но не забравяй, че ако имаш нужда от нещо, трябва да набереш 4 и диез и ще се свържеш с Ник. Не се отдалечавай много. Камул ще се върне, само че нямам представа кога точно. Поне съм сигурен, че алигаторите ще го забавят. Затова стой наблизо, че ако нещо се случи, да стигна бързо до теб.
Тя кимна.
— Ако не съм в колибата, ще бъда пред вратата и ще рисувам. Обещавам.
— Добре. — Той нежно я погали по бузата и я целуна. — Ще се видим след няколко часа.
Съншайн го зави, облече се, изгаси лампите и излезе тихо навън да рисува.
Докато следобедните часове се нижеха, а тя рисуваше на верандата, изведнъж осъзна, че Талон живееше тук от векове, но през цялото това време нито веднъж не е виждал красотата на блатото на дневна светлина. Никога не се е любувал на слънчевите лъчи, проблясващи върху водната повърхност. Никога не е виждал наситенозеления мъх върху пъна до пристана му. Защото през нощта цветовете губеха яркостта си.
Жалко, задето е принуден да живее така. Напълно сам на света без… Тя потръпна, когато думите слънчева светлина изникнаха в главата й.
— Господи — промълви младата жена, — колко мелодраматично.
Но самоиронията не намали болката в сърцето й. Той бе самотен. Заради Камул, Талон не смееше да позволи на някого да се сближи с него. Колко ли ужасна е такава съдба…
Привечер тя събра нещата си и се накани да се прибере вътре, докато Бет зорко я следеше от пристана. Съншайн сбърчи нос пред надменния алигатор и й хвърли остатъците от крекерите си.
Физически се чувстваше по-добре, но душата й продължаваше да е угнетена. Загледа се в Талон, който все още спеше. Той беше създание на нощта. В буквалния смисъл. И тя не можеше да го промени. Никога.
Той беше безсмъртен.
Тя беше човек.
За тях двамата нямаше надежда.
От тази мисъл й идеше да се разплаче.
„Нощните ловци могат да се възползват от специална клауза в договорите си, «вратичка», през която да се измъкнат от дадения обет.“
Но първо Талон трябваше да се съгласи с това, а после… какво? Трябваше ли да стане негова жена? И дали той очакваше тя да бъде като Ниния?
Изтръпна от тази мисъл. Не искаше да обижда никой, но като Ниния тя е била глупава16. Не че имаше нещо лошо в това да живее само за да угажда на съпруга си, но в съществуването й като Ниния това е означавало и много други неща. Ниния никога не е спорила с него, никога не му противоречала.
16
Непреводима игра на думи с името Ninia (Ниния) и прилагателното ninny — глупав и послушен. — Б.пр.