Идеалната съпруга

— Тя го направи — каза Никълъс и незабавно изпита срам от забележката си.

— Или пък… — Мат присви очи — е можела да се остави някой мъж да се грижи за нея и да осигурява издръжката на дъщеря й. Можела е да стане скъпата любовница на някого, курва…

— Достатъчно, Медисън! — изкрещя яростно Никълъс и едва се сдържа да не удари нахалния американец.

— Истината може да бъде доста болезнена, нали? Ти какво би я посъветвал да направи?

— Не знам.

— Май има доста неща, които не знаеш. Знаеш ли защо това злато беше толкова важно за нея?

— Тя не ми каза.

— Не се учудвам. Искаше го за зестра на Белинда. — Никълъс отвори уста да каже нещо, но Мат му даде знак да мълчи. — Знам, че нямаше нужда, след като е омъжена за теб. Тя също го знаеше, но за нея беше много важно да се издържа сама и да издържа и дъщеря си. Но, от друга страна с теб никога не сме били изоставяни без средства и без да има към кого да се обърнем. Ще ти кажа и още нещо, Уайлдууд. Бри е изключителна жена. Интелектът й е равен на красотата. Не й липсват смелост и упоритост. Съмнявам се, че някой мъж заслужава такава награда. — Той се усмихна. — Най-малкото пък ти.

Думите на Мат бяха накарали Никълъс да осъзнае мотивите на толкова много от действията и характера на Сабрина. Той беше получил отговор на всичките си въпроси. Освен на един.

— Бяхте ли любовници с нея, Медисън? — попита тихо той.

— Никога. — Мат въздъхна със съжаление. — Не че не съм опитвал. Но ние бяхме по-скоро като семейство, за да се получи някаква друга връзка. И съм убеден, че макар по време на престоя й в Лондон да са я преследвали много мъже, тя никога не е стигнала по-далеч от прегръдка или открадната целувка. Изглежда, че само един мъж е имал трайно въздействие върху нея. Той очевидно я е преследвал в продължение на години. — Мат се втренчи внимателно в събеседника си. — Тя го целунала в някаква пещера, а дори не знаела как изглежда.

Сърцето на Никълъс спря да бие. Стомахът му се сви

Думите на Мат отекваха в съзнанието му. Той се обърна към входа на палатката. Имаше нужда да остане сам, да помисли и да вземе решението си, което, за добро или за зло, щеше да го преследва до края на живота му. Мат го сграбчи за ръката.

— Внимавай, Уайлдууд, много внимавай. Тя беше ужасена от онова, което можеше да направиш, ако разбере, че е лейди Б. Бри наистина те обича. Предполагам, че винаги те е обичала. Ако я загубиш — той поклати глава, сякаш го съжаляваше, — значи наистина си глупак.

Никълъс се отърси от ръката му и излезе навън. Отиде до брега на реката, отпусна се на една скала и се замисли. Наистина ли престъплението й беше толкова ужасно? Винаги бе вярвал, че това бе така, но досега не бе познавал противничката си. Никога не беше мислил какви са били подбудите й да се занимава с противозаконната си дейност, която при определени обстоятелства можеше да се сметне за приемливо и дори героично поведение. Никога не бе мислил колко смелост се искаше от някого, още повече пък от една жена, за да се изправи срещу обстоятелствата и да поеме сама контрола над живота си.