Идеалната съпруга

— Какво? — На лицето й се изписа объркване. — Да ти приличам на умряла?

— Не, ти си твърде дяволски упорита и вбесяваща, за да си мъртва. Но тя е мъртва.

В думите му нямаше никакъв смисъл.

— Коя тя?

— Лейди Б!

— Но това съм аз.

— Вече не си. — Той я сграбчи за ръката и я прегърна. — Написах пълен доклад. С няколко малки промени.

— Какво искаш да кажеш? — В сърцето й се зароди слаба надежда.

— Искам да кажа — той се наведе напред и целуна върха на носа й, — че информирах моите бивши началници, че по време на престоя си в Египет съм научил, че лейди Б е емигрирала в тази проклета страна и е починала от пустинна треска.

— Пустинна треска? Много умно. Надявам се, че не е било твърде болезнено.

— Тя не е усетила нищо, любов моя. — Той й намигна. — Въпреки че тази болест е смъртоносна, тя съществува само в моето въображение. Аз я измислих.

— Никълъс! — Тя се разсмя, след което го погледна сериозно и се отдръпна. — Оценявам жеста ти. Но ти не искаш мен. Ти искаш спокойната, уравновесена лейди Сабрина, която избра за своя жена. Ти искаш една почтена, идеална съпруга. — Тя сви рамене. — Страхувам се, че никога няма да бъда такава, каквато ме искаш.

— Не искам идеална съпруга. Искам теб.

Той едва ли искаше да каже точно това.

— Благодаря ти… мисля.

Той извъртя очи към небето и въздъхна.

— Сабрина, за жена, която очевидно е твърде интелигентна, ти, изглежда, не виждаш онова, което е под носа ти. Обичам те.

— Ха. — Тя скръсти ръце на гърдите си, — И колко пъти си казвал това на някоя нищо неподозираща жена? Десетки? Стотици?

— По-скоро хиляди. Но никога не съм го мислил, преди да срещна теб.

— Несъмнено — каза скептично тя.

— Бри. — Той въздъхна и я придърпа отново към себе си. — Чуй ме. Следвах те из половината свят, защото те обичам. Излъгах правителството си, защото те обичам. Не ме интересува дали си най-непочтената, най-несъвършената съпруга на света, защото те обичам.

Тя го погледна замислено. Можеше ли да му повярва? А можеше ли да не му повярва? Тя се втренчи в дълбините на очите му и осъзна, че за добро или за зло щеше да бъде вечно негова.

— Е — каза задъхано и обви ръце около него. — аз също те обичам.

Той се наведе да я целуне, но се спря.

— Чакай малко — каза Никълъс и я пусна внезапно. — За малко да забравя нещо. — Той извади една бележка от джоба на сакото си и й я подаде. — Обещах на Уилс да ти я предам. Каза, че било важно.

Сабрина отвори плика, прочете набързо съдържанието и се усмихна доволно. Преди да отпътува за Египет, беше наредила на адвоката си да вложи част от парите от продажбата на бижутата й в едно рисковано предприятие за търсене на потънал испански галеон някъде из Западните Индии. Експедицията се беше оказала успешна и Сабрина беше спечелила достатъчно от вложението си и сега отново беше платежоспособна.