Идеалната съпруга

— Бри! — Гласът му бе дрезгав от шока.

Тя се отдръпна и го погледна въпросително.

— Какво има, за бога?

— Това си ти! Ти си била през цялото време! — Гласът му стана по-твърд от тревога, ярост и презрение.

— Какво искаше да кажеш… — Очите й се разшириха, когато тя осъзна смисъла на думите му. — Никълъс, аз…

— Ти какво? — Гласът му беше рязък и студен. — Ще посмееш ли да ми кажеш, че не си жената, която търся в продължение на десет години? Известната лейди Б? Контрабандистката, която ме помисли за умрял и ме захвърли на някакъв проклет плаж преди десет години?

— Това е смешно, Никълъс — каза бързо тя. — Никога не съм желала смъртта ти.

— Ще си взема бележка. Предполагам, че това би трябвало да ми даде някакво успокоение. — Гласът му беше изпълнен със сарказъм. — Но сигурно съм голям идиот, щом досега не можах да осъзная коя си. Всичко беше толкова очевидно. — Той присви очи; едва успяваше да овладее гнева си. — Чудя се дали си си играла с мен още откакто се срещнахме за първи път? Бракът на децата ни, бързата ни сватба — и това ли беше част от плана ти?

— Разбира се, че не. — Тя го погледна умолително. — Не знаех кой си доскоро.

— Така ли, скъпа? И кога те осени това откровение?

— Когато се любихме за първи път на кораба.

Никълъс я сграбчи за китката и я дръпна грубо към себе си.

— И защо трябва да ти вярвам? Ти си лъгала в продължение на години, че водиш улегнал, почтен живот на дама от висшето общество. Уменията ти съперничат на уменията на най-добрите артисти, които съм гледал. — Той приближи лицето си на няколко сантиметра от нейното. — Колко от това беше игра, Сабрина? — Притегли я към себе си, сграбчи косата й със свободната си ръка и я целуна диво, сякаш искаше тя да познае болката и тревогата, които го изпълваха.

След това се отдръпна и я погледна победоносно при вида на шокираното й изражение.

— Спомняш ли си кога се целунахме за първи път?

Тя кимна.

— Чудех се каква жена може да се целува толкова смело. Кажи ми, Сабрина, когато ми каза, че не си спала с мъж цели тринадесет години, това също ли беше игра?

— Никога не съм те лъгала за нас, Никълъс. — Гласът й беше напрегнат и искрен.

— Никога? — Той се изсмя горчиво. — Прости ми, че няма да приема думите ти. Човек започва да се чуди дали една жена, която толкова лесно може да измами собствената си държава, би се поколебала да излъже и да предаде съпруга си. Мъжа, когото твърди, че обича. За една такава жена би било много съблазнително да го използва за своите цели. Да задоволи собствените си — той я огледа презрително — желания. А дали пък не си искала богатството ми?

Тя се изтръгна от ръцете му с неочаквано движение и му удари една плесница, която го завари напълно неподготвен. Болката в погледа й беше заменена от ярост.

— Повтарям ти, че никога не съм те лъгала за нас.

Той потърка с длан удареното място.

— Това е слабо утешение за разбитата ми душа. — Въпреки че му беше приятно да разбере, че поне едно нещо между тях не беше измислица.