Идеалната съпруга

— Ти я познаваш толкова добре — каза Никълъс с равен глас.

— Познавам я отдавна. Наистина я имам като сестра.

— Несъмнено затова си кръстил кораба си на нея.

Мат го изгледа изненадано. Настъпи кратка тишина.

— Ти знаеш, нали?

— Знам.

Мат скръсти нахално ръце.

— И какво смяташ да направиш?

— Би трябвало да те обеся на най-близкото дърво. — Никълъс се опитваше да овладее яростта си.

Мат изсумтя.

— Това е смешно. И двамата знаем, че тук нямаш никаква власт. — Тонът му се смекчи. — Какво смяташ да направиш с Бри?

Никълъс прокара пръсти през косата си и потърка тила си. Яростта му се смеси с отчаяние.

— Не знам.

— Не знаеш ли? — погледна го недоверчиво Мат. — Бри ми каза, че си прекарал последните десет години, размишлявайки над провала си да я заловиш. Не мога да повярвам, че не си решил какво ще правиш, когато този щастлив ден настъпи.

— Мислил съм — тросна се графът. — Много съм мислил за това. Но всичко се промени. Не очаквах, че лейди Б ще се омъжи за мен. Оказах се голям глупак.

— Така ли? И защо мислиш така?

Никълъс го изгледа презрително.

— Това е очевидно, Медисън. Търся тази жена от десет години и когато тя се озовава под носа ми, аз не само че не я познавам, но и се оженвам за нея. Честта ми, дългът ми, отговорността пред страната ми ме задължават да я предам на властите и да довърша онова, което започнах преди толкова много години.

— И защо не го направиш? От думите ти ми се струва, че вече си взел решението си.

— Дяволите да те вземат, Медисън! Никой мъж не би трябвало да взема подобно решение. Аз я обичам. Не мога да си представя живота си без нея. Но трябва да избера между онова, в което винаги съм вярвал, и това упорито, очарователно същество, което завладя сърцето ми. Трябва да избера между честта и душата си.

— Тя каза ли ти защо го е направила?

— Не — отвърна остро Никълъс. — Не пожелах да чуя обяснението й.

— А би трябвало. Това може да промени нещо.

— Много добре — отвърна презрително той, — кажи ми защо една дама, една маркиза, започва да внася контрабандно стоки и предава страната си.

Мат го погледна строго.

— Съмнявам се дали тя е смятала действията си за предателство. Времената бяха много трудни и Бри не беше единствената, която беше избрала този бизнес…

— Много добре знам това.

Мат не обърна внимание на прекъсването.

— Тя събра група селяни и рибари, които бяха отчаяни по онова време, и ги организира в много ефикасна банда. — Той се разсмя. — И досега не мога да разбера как успя да постигне това, но дори и сред своите хора рядко съм срещал такава лоялност, каквато тя получаваше от подчинените си.

— Спомням си — измърмори графът.

— Както и да е, те я обожаваха и работеха усилено за нея и за себе си. Беше честна с тях и…

— Честна? — попита саркастично Никълъс.

— Честна. Те печелеха добре и когато ти се появи и започна да ги притесняваш, те просто закриха операцията и продължиха да живеят живота си много по-добре отколкото преди това.